Битуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Битуше. За други значения на Парорио вижте Парорио.

Битуша
Παρόρειο
— село —
Изглед от селото през 1918 г.
Изглед от селото през 1918 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 617 m
Население 23 души (2011 г.)
Демоним битушани
Битуша в Общомедия

Бѝтуша или Бѝтуше (на гръцки: Παρόρειο, Парорио, катаревуса: Παρόρειον, Парорион, до 1926 година Μπίτουσα или Μπιτούσα, Битуса[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 2 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Битуша е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Битоше има 580 жители българи.[2] Всички жители на Битуша са патриаршисти и остават верни на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 320 българи патриаршисти.[3]

Въпреки че са гъркомани битушани участват активно в борбата на ВМОРО срещу османското владичество. В Илинденското въстание селото е разргабено и изгорено от османска войска, като са убити 25 жени и деца.[4] През октомври 1905 година селото е нападнато от андартската чета на Николаос Цолакис,[5] убити са 15 българи, а други 5 са пребити.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Битуша има 100 къщи славяни християни.[7] В 1926 година е прекръстено на Парорион.[8] По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много, като само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След Втората световна война много жителите на селото масово емигрират отвъд океана.

Църквата „Свети Димитър“ в селото е от 1837 година.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Донски
  • 1913 – 482 жители
  • 1920 – 478 жители
  • 1928 – 490 жители
  • 1940 – 556 жители
  • 1951 – 491 жители
  • 1961 – 318 жители
  • 1971 – 92 жители
  • 2001 – 38 жители
  • 2011 – 23 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Битуша
  • Flag of Greece.svg Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, помощник на капитан Каравитис[9]
  • Flag of Greece.svg Попилиев (Παπαηλίας), гръцки андартски деец, информатор на капитан Каравитис[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Донски (1869 – 1904), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Flag of the United States.svg Ърнест Дамянопулос (Анастас Наумов Дамчев (1928 - 2019), виден невролог в САЩ, автор на книгата „Македонците: тяхното минало и настояще“[10]
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
  4. „Георги Попхристов. „Спомени““, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256607643609972&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spomgph06.html, посетен 27 октомври 2009 
  5. „Δ. Λιθοξόου, Η περιοχή Φλώρινας, γεωγραφία της ιστορίας, Παρόρειο-Μπίτουσα“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731062906/www.freewebs.com/onoma/medovo.htm, посетен 31 юли 2012 
  6. ΕΜΠΡΟΣ, 15 октомври 1905, стр. 3
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  10. Dr. Ernest Damianopoulos. // Syracuse Post Standard, Feb. 8-10, 2019. Посетен на 28 май 2021 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция