Битуша
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Битуше. За други значения на Парорио вижте Парорио.
| Битуша Παρόρειο | |
| — село — | |
 | |
  Битуша  Битуша  Битуша | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 617 m |
| Население | 12 души (2021 г.) |
| Демоним | битушани |
| Битуша в Общомедия | |
Бѝтуша или Бѝтуше (на гръцки: Παρόρειο, Парорио, катаревуса: Παρόρειον, Парорион, до 1926 година Μπίτουσα или Μπιτούσα, Битуса[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 10 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 2 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Битуша е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Битоше има 580 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Битуша е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
Всички жители на Битуша са патриаршисти и остават верни на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 320 българи патриаршисти.[4]
Въпреки че са гъркомани битушани участват активно в борбата на ВМОРО срещу османското владичество. В Илинденското въстание селото е разргабено и изгорено от османска войска, като са убити 25 жени и деца.[5] През октомври 1905 година селото е нападнато от андартската чета на Николаос Цолакис,[6] убити са 15 българи, а други 5 са пребити.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Битуша има 100 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е прекръстено на Парорион.[9] По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много, като само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След Втората световна война много жителите на селото масово емигрират отвъд океана.
Църквата „Свети Димитър“ в селото е от 1837 година.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кетко кале[10] | Κετκο Καλέ | Кастрон | Κάστρον[11] | връх в Баба на ЮЗ от Битуша (1206,6 m)[10] |
| Присо[10] | Πρίσσο | Просилиакос[11] | Προσηλιακός | връх в Баба на ЗЮЗ от Битуша[10] |
| Вител[10] | Βίτελ | Сфина | Σφήνα[11] | връх в Баба на Ю от Битуша[10] |
| Раковска[10] | Ρακόφσκα | Кратериотиса[11] | Κρατεριώτισσα | връх в Баба на З от Битуша[10] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 482 жители
- 1920 – 478 жители
- 1928 – 490 жители
- 1940 – 556 жители
- 1951 – 491 жители
- 1961 – 318 жители
- 1971 – 92 жители
- 2001 – 38 жители
- 2011 – 23 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Битуша
Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, помощник на капитан Каравитис[12]- Поп Илия (Παπαηλίας), гръцки андартски деец, информатор на капитан Каравитис[12]
Стоян Донски (1869 – 1904), български революционер
Ърнест Дамянопулос (Анастас Наумов Дамчев (1928 - 2019), виден невролог в САЩ, автор на книгата „Македонците: тяхното минало и настояще“[13]
- Други
Стефан Наумов (1920 - 1942), комунистически партизанин и народен герой на Югославия, по произход от Битуша
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Георги Попхристов. „Спомени“, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256607643609972&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spomgph06.html, посетен на 27 октомври 2009
- ↑ Δ. Λιθοξόου, Η περιοχή Φλώρινας, γεωγραφία της ιστορίας, Παρόρειο-Μπίτουσα, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731062906/www.freewebs.com/onoma/medovo.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ ΕΜΠΡΟΣ, 15 октомври 1905, стр. 3
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ Dr. Ernest Damianopoulos // Syracuse Post Standard, Feb. 8-10, 2019. Посетен на 28 май 2021 г.
| |||||||||||||||||||||||
