Стоян Донски
| Стоян Донски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Стоян Донски в Общомедия | |
Стоян Ангелов, известен като Донски[1], е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Донски е роден в 1869 година в битолското село Битуша, тогава в Османската империя, днес Парорио, Гърция. През 1894 година се установява в България[2]. В 1895 година се включва в Четническата акция на Македонския комитет. Заловен е в сражение и е осъден на 101 години заточение в Диарбекир. След амнистия се завръща в Македония и живее в село Смилево. Става четник при Никола Геройски.
В 1901 година с Донски се свързва сръбският офицер и деец на Сръбската пропаганда в Македония Живоин Рафаилович и Донски става войвода на организирана и въоръжена от Белград чета. При пристигането си в Македония обаче Донски не пропагандира сърбизма, свързва се с ВМОРО, като полага клетва пред Георги Попхристов и става битолски околийски войвода.[3] Води чета в Битолско и Ресенско, като в началото на 1902 година е заместен от Славейко Арсов[4]. През това време негови укриватели са Мико Кокин в Смилево, Филип Терзиов в Градешница, Тодор Фурнаджиев в Лажец и Битоля[5].
Участва в Илинденско-Преображенското въстание и е сред защитниците на Смилево.
| Чета на Стоян Донски, 26 юни 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Стоян А. Донски | Битуша | Битолска | убит |
| 2. | Михаил Карафилов | Дупяни | Кичевска | убит |
| 3. | Кочо Матев | Крушица | Кичевска | убит |
| 4. | Бойче Павлев | Миокази | Кичевска | |
| 5. | Любе Софрониев | Миокази | Кичевска | |
| 6. | Илия Христов | Неолени | Леринска | убит |
| 7. | Коле Гьоров | Лазарополе | Дебърска[6] | |
В 1904 година четите на Стоян Донски, Славейко Арсов и Атанас Бабата са предадени от сърбомани и обградени край светиниколското село Горно Гюгянце. В шестчасово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, загиват войводите Донски и Арсов заедно с 20 четници, между които и Илия Видинов. Останалите четници, начело с Атанас Бабата, успяват да пробият кордона.[7][8][9] След сражението са наказани шпионите от Кокошино (вижте: Кокошинско клане).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
- ↑ „Македония“, бр.16, стр.19-21.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 277.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 52.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158 - 159.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 145.
