Стоян Донски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Донски
български революционер

Роден
1869 г.
Починал
9 юли 1904 г. (35 г.)
Стоян Донски в Общомедия

Стоян Ангелов, известен като Донски[1], е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Донски е роден в 1869 година в битолското село Битуша, тогава в Османската империя, днес Парорио, Гърция. През 1894 година се установява в България[2]. В 1895 година се включва в Четническата акция на Македонския комитет. Заловен е в сражение и е осъден на 101 години заточение в Диарбекир. След амнистия се завръща в Македония и живее в село Смилево. Става четник при Никола Геройски.

В 1901 година с Донски се свързва сръбският офицер и деец на Сръбската пропаганда в Македония Живоин Рафаилович и Донски става войвода на организирана и въоръжена от Белград чета. При пристигането си в Македония обаче Донски не пропагандира сърбизма, свързва се с ВМОРО, като полага клетва пред Георги Попхристов и става битолски околийски войвода.[3] Води чета в Битолско и Ресенско, като в началото на 1902 година е заместен от Славейко Арсов[4]. През това време негови укриватели са Мико Кокин в Смилево, Филип Терзиов в Градешница, Тодор Фурнаджиев в Лажец и Битоля[5].

Участва в Илинденско-Преображенското въстание и е сред защитниците на Смилево.

В 1904 година четите на Стоян Донски, Славейко Арсов и Атанас Бабата са предадени от сърбомани и обградени край светиниколското село Горно Гюгянце. В шестчасово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия загиват войводите Донски и Арсов заедно с 20 четници, между които и Илия Видинов. Останалите четници, начело с Атанас Бабата, успяват да пробият кордона.[6][7] След сражението са наказани шпионите от Кокошино (вижте: Кокошинско клане).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  2. „Македония“, бр.16, стр.19-21.
  3. Силянов, Христо, „Освободителните борби на Македония, том II“, София, 1943, стр. 277.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 158 - 159.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
     Портал „Македония“         Портал „Македония