Крушица (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.

Крушица
Крушица
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5° с. ш. 21.1° и. д.
Крушица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 788 m
Население 5 души (2002)
Пощенски код 6258
Крушица в Общомедия

Крушица (на македонска литературна норма: Крушица) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Рабетинкол в източните склонове на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Крушица е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушица (Krouchitza) е посочено като село с 12 домакинства с 26 жители мюсюлмани и 12 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Крушица живеят 128 българи християни и 20 българи мохамедани.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушица има 128 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Крушица:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
16 23 4 0 4 50 49 99

При избухването на Балканската война трима души от Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Крушица като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крушица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония