Крушица (община Кичево)
Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.
|
Крушица Крушица |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ |
|
  Крушица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 788 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Крушица в Общомедия | |
Крушица (на македонска литературна норма: Крушица) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Рабетинкол в източните склонове на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Крушица е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушица (Krouchitza) е посочено като село с 12 домакинства с 26 жители мюсюлмани и 12 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Крушица живеят 128 българи християни и 20 българи мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушица има 128 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Крушица:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 16 | 23 | 4 | 0 | 4 | 50 | 49 | 99 |
При избухването на Балканската война трима души от Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Крушица като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Крушица
Кочо Матев (? – 1904), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-25
| ||||||||
Портал „