Юдово
|
Юдово Јудово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Общ изглед |
|
  Юдово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 989 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Юдово в Общомедия | |
Юдово (на македонска литературна норма: Јудово) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Копачка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Юдово е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1845 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Надово (Nadovo) е посочено като село с 14 домакинства с 48 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Юдово живеят 250 българи-християни.[3]
При потушаването на Илинденското въстание османски войски изгарят Юдово, убиват 12 местни жители – мъже и жени, изнасилват 7 жени.[4]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юдово има 240 българи екзархисти.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Юдово[6]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 30 | 29 | 37 | 5 | 42 | 64 | 104 | 168 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Юдово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Юдово като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Юдово
Дуко Тасев (1855 – 1942), кичевски войвода на ВМОРО[10]- Стфан Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 154, 213. – на с. 154 е посочено, че изгарянето на селото е станало на 25 септември, а на с. 213 това събитие е датирано на 20 август.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-22
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
| ||||||||
Портал „