Видрани
|
Видрани Видрани |
|
|---|---|
| — село — | |
 Традиционни къщи във Видрани |
|
  Видрани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 726 m |
| Население (2002) | 8 души |
| Пощенски код | 6255 |
| Видрани в Общомедия | |
Видрани (на македонска литературна норма: Видрани; на албански: Vidrani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Видрани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Въдрани (Vadrani) е посочено като село с 2 домакинства със 11 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Видрани живеят 72 българи-християни.[2]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Видрани има 80 българи екзархисти.[3]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Видрани[4]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 13 | 5 | 11 | 0 | 11 | 38 | 44 | 82 |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Видрани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Видрани като българско село.[6]
Църквата „Свети Никола“ е осветена в 1989 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е изработен в 1989 година, а иконите на него са дело на Мирослав Кръстески от Кичево.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 156-157.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
Портал „
