Мидинци
|
Мидинци Мидинци |
|
|---|---|
| — село — | |
.JPG) „Света Петка“ |
|
  Мидинци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 732 m |
| Население (2002) | 33 души |
Мидинци или Мидимци (на македонска литературна норма: Мидинци; на албански: Milinca, Милинца) е село в Северна Македония в Община Кичево.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево на Заяската река между планините Буковик и Бистра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мидинци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маданци (Madantzi) е посочено като село с 19 домакинства със 70 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Мидимци има 192 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мидимци има 152 българи екзархисти.[3]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Мидимци[4]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 19 | 16 | 16 | 0 | 16 | 38 | 53 | 91 |
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Мидинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мидимци като българско село.[6]
Църквата „Света Преподобна Параскева“ („Света Петка“) е изградена в 1952 година, а осветена в 1963 година. Фреските са от 1962-1963 година. Иконостасът и иконите на него са пренесени от старата църква и са от 1923 година.[7]
Според преброяването от 2002 година Мидинци има 33 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 31 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мидинци
Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода
Стефан Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 167.
| ||||||||
Портал „
