Ехловец
|
Ехловец Ехлоец |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Пантелеймон“ |
|
  Ехловец |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 1062 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Ехловец в Общомедия | |
Ехловец или Ехлоец (на македонска литературна норма: Ехлоец; на албански: Ehlloeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна Копачка високо в източните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото е с метатеза от елха.[1]
В XIX век е Ехловец чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Пантелеймон“ е от 1850 година, а „Свети Атанасий“ в местността Старо село е с неизвестна датировка.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ехловец (Ehlovetz) е посочено като село с 32 домакинства със 125 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ехловец живеят 475 българи-християни.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ехловец има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ехловец[6]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 55 | 53 | 84 | 34 | 118 | 51 | 119 | 170 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ехловец като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 516.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92 – 93.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 154 – 155.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
Портал „