Ехловец
|
Ехловец Ехлоец |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Пантелеймон“ |
|
  Ехловец |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 1062 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Ехловец в Общомедия | |
Ехловец или Ехлоец (на македонска литературна норма: Ехлоец; на албански: Ehlloeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна Копачка високо в източните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото е с метатеза от елха.[1]
В XIX век е Ехловец чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Пантелеймон“ е от 1850 година, а „Свети Атанасий“ в местността Старо село е с неизвестна датировка.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ехловец (Ehlovetz) е посочено като село с 32 домакинства със 125 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ехловец живеят 475 българи-християни.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ехловец има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ехловец:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 55 | 53 | 84 | 34 | 118 | 51 | 119 | 170 |
При избухването на Балканската война 6 души от Ехловец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ехловец като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ехловец
Арсо Теофилов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, чертожник, 3 рота на 4 битолска дружина, убит[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 516.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.
| ||||||||
Портал „