Афанасий Селишчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Афанасий Селишчев
Афанасий Селищев
руски езиковед славист
Гробът на Афанасий Селишчев на Даниловското гробище в Москва
Гробът на Афанасий Селишчев на Даниловското гробище в Москва

Роден
Починал
6 декември 1942 г. (56 г.)

Образование Казански университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Казански университет
Работил в Иркутски университет
(1918 - 1920),
Казански университет
(1920 - 1921),
Московски университет
(1921 - 1931),
Московски институт за философия, литература и история,
Московски педагогически държавен университет

Афанасий Матвеевич Селишчев (на руски: Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Афанасий Селишчев е роден на 11/23 януари 1886 година в село Волово, Орловска губерния. Завършва Историко-филологическия факултет на Казанския университет през 1911 г.[1]

Преподава в Иркутския (1918-1920), Казанския (1920-1921) и Московския университет от 1921 г.[1] През 1931-1933 г. работи в кратко съществувалия Научен институт по езикознание, Москва при Министерството на просветата, създаден от опонентите на маризма. В началото на 1934 г. е арестуван по делото на славистите и е изпратен на заточение. През 1937 г. се връща в Москва и става професор в Московския институт за философия, литература и история и в Московския педагогически държавен университет.

Селишчев е член-кореспондент на Фино-угърското общество в Хелзинки (1926), на Академията на науките на СССР (1929) и на Българската академия на науките (1930).[1]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика.

Смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Самуил Бернщейн възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.[2] В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.[3] Член е на Македонския научен институт в София.

Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след Октомврийската революция: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други; преиздаден, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в 2 части (1951 – 1952), която е сред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност на учебник, преиздадена през 2001 и 2006 г.[1]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

„Славянское население в Албании“, Издание Македонского научного института, София, 1931

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.
  2. С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернщейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.
  3. Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581
     Портал „Русия“         Портал „Русия          Портал „Македония“         Портал „Македония