Александър Белич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Белич
Александар Белић
сръбски езиковед
портретна фотография, 1934 г.
портретна фотография, 1934 г.

Роден
Починал
26 февруари 1960 г. (83 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Императорски московски университет
Лайпцигски университет
Работил в Белградски университет
Александър Белич в Общомедия

Александар Белич (на сръбски: Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 15 август 1876 година в Белград. Учи славянска филология в Белград, Одеса и Москва и се дипломира през 1900 година в Лайпцигския университет. След това преподава в Белградския университет, през 1933 – 1934 година е негов ректор, а от 1937 година до смъртта си е председател на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Александър Белич е най-авторитетният сръбски езиковед през първата половина на XX век. Автор е на разработената през 20-те години правописна норма на сърбо-хърватския език, базирана на фонетичния принцип. Работи активно в областта на сравнителното езикознание и диалектологията.

Български езиковеди, като Стефан Младенов, критикуват остро поддържаната от Белич теза за сръбския характер на западните български говори.[1]

Александър Белич умира на 26 февруари 1960 година в Белград.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Младенов, Стефан. Предговор. // Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. София, Комитет на Западните покрайнини, 1931. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]