Ново село (община Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
Ново село Ново Село | |
---|---|
— село — | |
![]() Гробищната църква „Възнесение Христово“ | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 1320 m |
Население | 143 души (2002) |
Пощенски код | 6254 |
Ново село в Общомедия |
Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село; на албански: Novo Sella) е село в Северна Македония, община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ново село е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ново село (Novo-sélo) е посочено като село с 28 домакинства с 62 жители мюсюлмани и 36 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ново село живеят 110 българи християни и 75 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ново село има 8 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 120 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Богородица“ е градена в началото на ХХ век и не е осветена.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ново село като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 2 |
албанци | 141 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-26
|