Ново село (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Ново Село
— село —
Гробищната църква „Възнесение Христово“
Гробищната църква „Възнесение Христово“
North Macedonia relief location map.jpg
41.5869° с. ш. 21.0528° и. д.
Ново село
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина1320 m
Население143 души (2002)
Пощенски код6254
Ново село в Общомедия

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село; на албански: Novo Sella) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ново село е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ново село (Novo-sélo) е посочено като село с 28 домакинства с 62 жители мюсюлмани и 36 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ново село живеят 110 българи християни и 75 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ново село има 8 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 120 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Света Богородица“ е градена в началото на ХХ век и не е осветена.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ново село като смесено българо-албанско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 141
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-26