Големо Църско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големо Църско
Големо Црско
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.3994° с. ш. 20.9944° и. д.
Големо Църско
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 959 m
Население (2002) 4 души
Пощенски код 6255
Големо Църско в Общомедия

Големо Църско или Долно Църско (на македонска литературна норма: Големо Црско; на албански: Cërska e Madhe) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стара чешма в Големо Църско

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар, макар и административно да е кичевско село. Отдалечено е от Кичево на 28 km.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местната легенда в миналото Големо и Мало Църско били едно село, разположено в местността Гармаге. Неговите жители, за да избегнат честите грабежи се оттегли далече от пътищата в долините на планините Влак и Осой и формирали сегашните две села.[1]

В XIX век Големо Църско е чисто българско село в Демирхисарската нахия на Битолската каза на Османската империя. В църквата „Свети Атанасий“ има икона от 1828 година на Архангел Михаил, дело на зографа Димитър от Самарина.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Церско е на хубаво място и има църква на гиздаво място, добро училище и 80 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Църско живеят 265 българи-християни.[4]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Църско има 288 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1961 година селото има 97 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Големо Църско

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Големо Црско. // Мој Роден Крај. Посетен на 15 ноември 2018.
  2. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 406. Посетен на 11 април 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.240
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 172-173.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  8. Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  9. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 32.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
     Портал „Македония“         Портал „Македония