Патец
|
Патец Патец |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ |
|
  Патец |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 1278 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Патец в Общомедия | |
Патец или Патеец (на македонска литературна норма: Патец) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Добра вода от север и Песяк от юг.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Патец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Патаец (Pataëtz) е посочено като село с 8 домакинства с 36 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Патеец живеят 96 българи християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Патец има 13 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патасец има 128 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Патеец като българско село.[5]
През юли 1996 година е осветен темелния камък на църквата „Преподобна Параскева“, а самата църква е осветена в 1999 година от владиката Тимотей Дебърско-Кичевски. Изградена е от майсторите Санде и Славе Софрониоски от село Лазоровци. Фреските са дело на Драган Ристески от Охрид, а иконостасът е дело на резбаря Панта от Кавадарци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „
