Патец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патец
Патец
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5422° с. ш. 21.1122° и. д.
Патец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 1278 m
Население (2002) 8 души

Патец или Патеец (на македонска литературна норма: Патец) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Добра вода от север и Песяк от юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Патец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Патаец (Pataëtz) е посочено като село с 8 домакинства с 36 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Патеец живеят 96 българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Патец има 13 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патасец има 128 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Патеец като българско село.[5]

През юли 1996 година е осветен темелния камък на църквата „Преподобна Параскева“, а самата църква е осветена в 1999 година от владиката Тимотей Дебърско-Кичевски. Изградена е от майсторите Санде и Славе Софрониоски от село Лазоровци. Фреските са дело на Драган Ристески от Охрид, а иконостасът е дело на резбаря Панта от Кавадарци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония