Премка
|
Премка Премка |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Премка |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | 134 души (2002) |
| Пощенски код | 6262 |
| Премка в Общомедия | |
Премка (на македонска литературна норма: Премка; на албански: Premka) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Премка е смесено село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1871 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Прешка (Preschka) е посочено като село с 44 домакинства с 52 жители мюсюлмани и 220 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Премка живеят 320 българи християни и 45 българи мохамедани.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Премка има 27 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прелска има 304 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Премка като българско село.[6]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1937 – 1938 година.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 25 |
| албанци | 108 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „
