Премка
| Премка Премка | |
|---|---|
| — село — | |
  Премка | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 960 m |
| Население (2002) | 134 души |
Премка (на македонска литературна норма: Премка; на албански: Premka) е село в Република Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Премка е смесено село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1871 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Прешка (Preschka) е посочено като село с 44 домакинства с 52 жители мюсюлмани и 220 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Премка живеят 320 българи християни и 45 българи мохамедани.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Премка има 27 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прелска има 304 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Премка като българско село.[6]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1937 - 1938 година.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 25 |
| албанци | 108 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Кичево | ||
|---|---|---|
| Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длабкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци | ||
Портал „
