Малкоец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малкоец
Малкоец
— село —
„Света Неделя“
„Света Неделя“
41.4594° с. ш. 20.8289° и. д.
Малкоец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина950 m
Население35 души (2002)
Пощенски код6261
Малкоец в Общомедия

Малкоец или книжовно Малковец (на македонска литературна норма: Малкоец; на албански: Mallkoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Малкоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Малкоец живеят 120 българи-християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Малкоец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[2]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малкоец има 200 българи екзархисти.[3]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Малковец:[4]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
26 15 7 0 7 92 98 190

При избухването на Балканската война 7 души от Малкоец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 35 жители – 33 македонци и 2 сърби.[6]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

В 1996 година започва да се гради църквата „Света Неделя“, осветена в 2004 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Зидарските работи са дело на Войо Миладиноски от Кичево, а фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Малкоец
  • Темелко Йованов Стоянов, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  4. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22 
  7. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  8. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 877-882.