Гарани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гарани
Гарани
— село —
41.5372° с. ш. 21.0208° и. д.
Гарани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина1079 m
Население542 души (2002)
Пощенски код6262
Гарани в Общомедия

Гарани (на македонска литературна норма: Гарани; на албански: Garani) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че името Гарани се е появило от Горани под албанско влияние с преход на о в а.[1]

В XIX век Гарани е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Барни (Barni) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Гарани живеят 400 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гарани е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гарани като албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 542 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 541
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007