Свинище (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свинище.

Свинище
Свињиште
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4364° с. ш. 20.9154° и. д.
Свинище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 780 m
Население 57 души (2002)
Пощенски код 6255
Свинище в Общомедия

Свинище или Свинища (на македонска литературна норма: Свињиште; на албански: Svinjishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Свинище е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свинища (Svinischta) е посочено като село с 29 домакинства със 105 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свинища живеят 360 българи-християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища (Svinichta) има 320 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Свинища[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
40 50 83 7 90 61 114 175

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

През 1916 година, след изгонването на сърбските власти от Вардарска Македония и установяването на българско управление, жителите на Свинища възстановяват своето българско учиище, още преди формалната санкция на Министерството на просвещението.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свинища като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свинище
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Андреев (1905 – 1968), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Божинов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Захарий Петрев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Гинов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пейов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил (Киро) Андреев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бакалин, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Грозданов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Лазарев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Темелков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Софроний Димов Велянов, български революционер от ВМОРО[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92 – 93.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 156 – 157.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152, 161 (бел. 6).
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония