Направо към съдържанието

Свинище (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свинище.
Свинище
Свињиште
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4364° с. ш. 20.9154° и. д.
Свинище
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина780 m
Население57 души (2002)
Пощенски код6255
Свинище в Общомедия

Свинище или Свинища (на македонска литературна норма: Свињиште; на албански: Svinjishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Свинище е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Свинища (Svinischta) е посочено като село с 29 домакинства със 105 жители българи.[2]

През 1868 година жителят на Свинища Филип П. Георгиев е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свинища живеят 360 българи-християни.[4] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свинища е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища (Svinichta) има 320 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Свинища:[7]

ДомакинстваГурбетчииГрамотниНеграмотни
мъжежениобщомъжежениобщо
40508379061114175

При избухването на Балканската война 20 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

През 1916 година, след изгонването на сърбските власти от Вардарска Македония и установяването на българско управление, жителите на Свинища възстановяват своето българско учиище, още преди формалната санкция на Министерството на просвещението.[9] По това време селото е част от Бръжданска община в Кичевска околия и има 235 жители.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свинища като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[12]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Свинище
  • Борис Андреев (1905 – 1968), български революционер
  • Ефтим Божинов, български революционер
  • Захарий Петрев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Иван Георгиев Гинов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Иван Пейов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Кирил (Киро) Андреев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бакалин, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[15]
  • Кръсте Грозданов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Кръсте Лазарев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Никола Темелков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина[17]
  • Софроний Димов Велянов, български революционер от ВМОРО[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  7. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  9. ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152, 161 (бел. 6).
  10. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
  11. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
  13. 1 2 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. 1 2 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
  18. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свинище_(община_Кичево)&oldid=12717388“.