Букойчани
Букойчани Букојчани | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 810 m |
Население | 97 души (2002) |
Пощенски код | 6253 |
Букойчани в Общомедия |
Букойчани (на македонска литературна норма: Букојчани; на албански: Bukojçani) е село в Северна Македония в Община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево в южното подножие на планината Буковик.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според османски документи, през 1747-1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]
В XIX век Букойчани е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Букойгшани (Boukoïgchani) е посочено като село с 8 домакинства с 29 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Букойчани има 180 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Букойчани има 240 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Букойчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Букойчани като българско село.[6]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1970-те години на темели от стара църква, градена в 1882 година, а след това разрушена. Фреските са дело на зографа Кузман Фръчкоски, рисувани в периода от 1976 – 1978 година.[7]
Според преброяването от 2002 година Букойчани има 97 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 23 |
албанци | 74 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Букойчани
Бранко Наумоски (1951 -), юрист от Северна Македония, омбудсман, конституционен съдия
- Починали в Букойчани
Гаюр Дерала (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
Реджеп Юсуфи (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
Мехмед Мехмеди (1911-1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
Реджа Рушит Лимани (1896-1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-24
|