Букойчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Букойчани
Букојчани
— село —
41.6253° с. ш. 20.9594° и. д.
Букойчани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина810 m
Население97 души (2002)
Пощенски код6253
Букойчани в Общомедия

Букойчани (на македонска литературна норма: Букојчани; на албански: Bukojçani) е село в Северна Македония в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Горно Кичево в южното подножие на планината Буковик.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османски документи, през 1747-1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]

В XIX век Букойчани е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Букойгшани (Boukoïgchani) е посочено като село с 8 домакинства с 29 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Букойчани има 180 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Букойчани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Букойчани има 240 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Букойчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Букойчани като българско село.[7]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1970-те години на темели от стара църква, градена в 1882 година, а след това разрушена. Фреските са дело на зографа Кузман Фръчкоски, рисувани в периода от 1976 – 1978 година.[8]

Според преброяването от 2002 година Букойчани има 97 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 74
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Букойчани
  • Бранко Наумоски (р. 1951), юрист от Северна Македония, омбудсман, конституционен съдия
  • Лазар Филков (1884 – ?), български просветен деец и общественик
Починали в Букойчани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 16 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-24