Бърждани
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Дебърско, Албария вижте Бреждан.
| Бърждани Брждани | |
|---|---|
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Бърждани | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долна Копачка |
| Надм. височина | 733 m |
| Население | 162 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Бърждани в Общомедия | |
Бърждани (на македонска литературна норма: Брждани; на албански: Bërzhdani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Копачка в долината на река Белица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в XVI век в поменика на манастира Матка като Брьждани. Според академик Иван Дуриданов името е жителско със суфикса -jane, производно от бърдо от първоначално *Бръдјани и има сръбско и хърватско съответствие Бръджани.[1]
В XIX век Бърждани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1872 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бърдени (Brdéni) е посочено като село с 45 домакинства със 168 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бърждани живеят 230 българи-християни.[4]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бръждани има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бръждани:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 77 | 77 | 105 | 20 | 125 | 177 | 218 | 395 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Бърджани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бърждани като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бърждани
Антон Николов, български опълченец, пристига в лагера на Опълчението от Белград, на 18 май 1877 година постъпва в I опълченска дружина,[10] умира преди 1918 г.[11]-
Борис Спиров (1897 – 1974), български и югославски лекар, югославски македонски политик - Гълъб Митрев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с камъни в Мала Азия[12]
- Русче (Руфче) Аврамов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, бакалин, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 142.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 22 - 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
| ||||||||
Портал „