Бърждани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бърждани
Брждани
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.4467° с. ш. 20.9069° и. д.
Бърждани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 733 m
Население (2002) 162 души

Бърждани (на македонска литературна норма: Брждани, на албански: Bërzhdani) е село в община Кичево, в западната част на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка в долината на река Белица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 16 век в поменика на манастира Матка като Брьждани. Според академик Иван Дуриданов името е жителско със суфикса -jane, производно от бърдо от първоначално *Бръдјани и има сръбско и хърватско съответствие Бръджани.[1]

В 19 век Бърждани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1872 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бърдени (Brdéni) е посочено като село с 45 домакинства със 168 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бърждани живеят 230 българи-християни.[4]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бръждани има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бръждани[6]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
77 77 105 20 125 177 218 395

При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Бърджани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бърждани като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители македонци.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бърждани
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Николов, български опълченец, пристига в лагера на Опълчението от Белград, на 18 май 1877 година постъпва в I опълченска дружина,[10] умира преди 1918 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Борис Спиров (1897 - 1974), български и югославски лекар, югославски македонски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Гълъб Митрев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с камъни в Мала Азия[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Русче (Руфче) Аврамов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, бакалин, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 154-155.
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 142.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  12. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 22 - 23.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
Населени места в Община Кичево
Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длабкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци
     Портал „Македония“         Портал „Македония