Челопеци
Челопеци Челопеци | |
---|---|
— село — | |
![]() Джамия в Челопеци | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Рабетинкол |
Надм. височина | 579 m |
Население | 318 души (2002) |
Пощенски код | 6258 |
Челопеци в Общомедия |
Челопеци (на македонска литературна норма: Челопеци) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на левия бряг на Треска (Голема) в областта Рабетинкол в подножието на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Челопеци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гелопеци (Guelopetzi) е посочено като село с 29 домакинства със 120 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Челопеци живеят 290 българи християни и 100 българи мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Челопеци има 160 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Челопеци:[5]
Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
34 | 46 | 17 | 0 | 17 | 89 | 92 | 181 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Челопеци като българско село.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трени М. Стефанов е български кмет на Дворци и Челопеци от 17 септември 1941 година до 27 ноември 1943 година. След това кмет е Тодор Дим. Цветков от Г. Пещене (26 януари 1944 - 19 май 1944).[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 31 |
албанци | 10 |
турци | 276 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-25
|