Челопеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Челопеци
Челопеци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4725° с. ш. 21.0286° и. д.
Челопеци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 579 m
Население (2002) 318 души

Челопеци (на македонска литературна норма: Челопеци) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на Треска (Голема) в областта Рабетинкол в подножието на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Челопеци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гелопеци (Guelopetzi) е посочено като село с 29 домакинства със 120 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Челопеци живеят 290 българи християни и 100 българи мохамедани.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Челопеци има 160 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Челопеци[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
34 46 17 0 17 89 92 181

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Челопеци като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 31
албанци 10
турци 276
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония