Направо към съдържанието

Иванчища

Иванчища
Иванчишта
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4619° с. ш. 20.7917° и. д.
Иванчища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина994 m
Население29 души (2002)
Пощенски код6261
Иванчища в Общомедия

Иванчища (на македонски: Иванчишта; на албански: Ivançishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка в източните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Иванко или Иванчо и съответства на сръбските и хърватски топоними Иванчичи.[1]

В XIX век Иванчища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, а църквата „Свети Атанасий“ е по-стара.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Иванчища (Ivantchischta) е посочено като село със 17 домакинства с 62 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Иванчища живеят 336 българи-християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Иванчица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]

По време на Илинденското въстание, на 25 юли 1903 година Иванчища е изгорено и ограбено от 150 башибозуци и 200 души редовен аскер.[6][7]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иванчища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Иванчища:[9]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
63 53 36 9 45 141 158 299

При избухването на Балканската война 15 души от Иванчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Иванчища като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 29 жители македонци.[12]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Иванчища
  • Бимбил Митрев Николов, български революционер от ВМОРО, действал в Копачка[13]
  • Дафинче Петков Карафилов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров, участвал в Ърбиновската битка с Кичевската чета, дошла на помощ на Дебърчанската[14]
  • Мето Петровски (1935 – 2019), северномакедонски режисьор
  • Станко Симянов Велянов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Стоймир Симяноски (1937 – 2017), писател от Република Македония
  • Трайче Фидонов Карафилов (1864 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Янаки Янев[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонски)
  6. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.
  7. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  9. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 75.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  11. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  13. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 883 – 887.
  14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 877 – 882.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.