Иванчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иванчища
Иванчишта
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4619° с. ш. 20.7917° и. д.
Иванчища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 994 m
Население (2002) 29 души
Пощенски код 6261
Иванчища в Общомедия

Иванчища (на македонска литературна норма: Иванчишта, на албански: Ivançishti) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка в източните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Иванко или Иванчо и съответства на сръбските и хърватски топоними Иванчичи.[1]

В XIX век Иванчища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, а църквата „Свети Атанасий“ е по-стара.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Иванчища (Ivantchischta) е посочено като село със 17 домакинства с 62 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Иванчища живеят 336 българи-християни.[4]

По време на Илинденското въстание, на 25 юли 1903 година Иванчища е изгорено и ограбено от 150 башибозуци и 200 души редовен аскер.[5]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иванчища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Иванчища[7]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
63 53 36 9 45 141 158 299

При избухването на Балканската война 15 души от Иванчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Иванчища като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 29 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 92-93.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  5. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 154-155.
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония