Горно Строгомище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Строгомище
Горно Строгомиште
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 21° и. д.
Горно Строгомище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 797 m
Население 1123 души (2002)

Горно Строгомище (на македонска литературна норма: Горно Строгомиште; на албански: Strogomishta e Epërme[1]) е село в западната част на Северна Македония, в Община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Горно Кичево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти *Стрѣгомишти от личното име *Стрѣгомъ.[2]

Според османски документи, през 1747-1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище, които завладели пасищата на Букойчани.[3]

В XIX век Горно Строгомище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Остроголища (Долно и Горно) (Ostrogolischta) е посочено като село със 150 домакинства с 400 жители мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Стрегомища има 400 жители българи мохамедани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Стрегомище като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Горно Строгомище има 1123 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 1093
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 26

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Строгомища е Епърме
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.96-97.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония