Лазаровци
| Лазаровци Лазаровци | |
| — село — | |
 Традиционна къща в Лазаровци | |
  Лазаровци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 892 m |
| Население | 88 души (2002) |
| Пощенски код | 6262 |
| Лазаровци в Общомедия | |
Лазаровци или Лазоровци (на македонска литературна норма: Лазаровци; на албански: Llazarovca) е село в община Кичево на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево на четири километра североизточно от град Кичево в западните поли на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от XVII век. В XIX век Лазаровци е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лезаровци (Lezarovtzi) е посочено като село с 16 домакинства с 88 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лазаровци живеят 130 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лазаровци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лазаровце има 17 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лазаровци има 104 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война двама души от Лазаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лазаровци като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Лазаровци има 88 жители македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лазаровци
Мино Григоров, български опълченец, V опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
| |||||||||||
