Лазаровци
|
Лазаровци Лазаровци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Традиционна къща в Лазаровци |
|
  Лазаровци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 892 m |
| Население | 88 души (2002) |
| Пощенски код | 6262 |
| Лазаровци в Общомедия | |
Лазаровци или Лазоровци (на македонска литературна норма: Лазаровци; на албански: Llazarovca) е село в община Кичево на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево на четири километра североизточно от град Кичево в западните поли на Челоица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от XVII век. В XIX век Лазаровци е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лезаровци (Lezarovtzi) е посочено като село с 16 домакинства с 88 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лазаровци живеят 130 българи-християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лазаровце има 17 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лазаровци има 104 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лазаровци като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Лазаровци има 88 жители македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лазаровци
Мино Григоров, български опълченец, V опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
| ||||||||
Портал „