Лазаровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазаровци
Лазаровци
— село —
Фрески в църквата „Свети Георги“, 17 век
Фрески в църквата „Свети Георги“, 17 век
North Macedonia relief location map.jpg
41.5322° с. ш. 20.9906° и. д.
Лазаровци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 892 m
Население (2002) 88 души

Лазаровци или Лазоровци (на македонска литературна норма: Лазаровци; на албански: Llazarovca) е село в Община Кичево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Горно Кичево на четири километра североизточно от град Кичево в западните поли на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от XVII век. В XIX век Лазаровци е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лезаровци (Lezarovtzi) е посочено като село с 16 домакинства с 88 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лазаровци живеят 130 българи-християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лазаровце има 17 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лазаровци има 104 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лазаровци като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Лазаровци има 88 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лазаровци

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.


     Портал „Македония“         Портал „Македония