Осломей
|
Осломей Осломеј |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Осломей |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 661 m |
| Население | 40 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Осломей в Общомедия | |
Осломей (на македонска литературна норма: Осломеј; на албански: Osllomeji) е село в Северна Македония, част от община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево на река Темница на 8 километра северно от Кичево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Осломей е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Осмолей (Osmoleï) е посочено като село с 16 домакинства с 44 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Осломей живеят 192 българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осломей има 240 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1921 година. Обновена е в 1986 година и преосветена в 1987 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е подарък от Цветан Лазарески и е от 1923 година.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители македонци.[5]
От 1996 до 2013 година селото е център на община Осломей.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Осломей
Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, Осломей се смята за най-достоверното му родно място- Константин Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-25
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
| ||||||||
Портал „