Осломей
| Осломей Осломеј | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Осломей | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 661 m |
| Население | 40 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Осломей в Общомедия | |
Осломей (на македонска литературна норма: Осломеј; на албански: Osllomeji) е село в Северна Македония, част от община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево на река Темница на 8 километра северно от Кичево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Осломей е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Осмолей (Osmoleï) е посочено като село с 16 домакинства с 44 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Осломей живеят 192 българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осломей има 240 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1921 година. Обновена е в 1986 година и преосветена в 1987 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е подарък от Цветан Лазарески и е от 1923 година.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители македонци.[5]
От 1996 до 2013 година селото е център на община Осломей.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Осломей
Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, Осломей се смята за най-достоверното му родно място- Константин Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-25
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
| ||||||||
Портал „