Осломей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осломей
Осломеј
— село —
Улица низ Осломеј 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5833° с. ш. 21° и. д.
Осломей
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина661 m
Население40 души (2002)
Пощенски код6254
Осломей в Общомедия

Осломей (на македонска литературна норма: Осломеј; на албански: Osllomeji) е село в Северна Македония, част от община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево на река Темница на 8 километра северно от Кичево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенописът над входа на „Света Богородица“, 1921 година

В XIX век Осломей е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Осмолей (Osmoleï) е посочено като село с 16 домакинства с 44 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Осломей живеят 192 българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осломей има 240 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1921 година. Обновена е в 1986 година и преосветена в 1987 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е подарък от Цветан Лазарески и е от 1923 година.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители македонци.[5]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Осломей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Осломей
  • Flag of Bulgaria.svg Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, Осломей се смята за най-достоверното му родно място
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  4. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-25 
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.