Осой (община Кичево)
Тази статия е за кичевското село. За дебърското вижте Осой (община Дебър).
| Осой Осој | |
|---|---|
| — село — | |
  Осой | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 671 m |
| Население | 593 души (2002) |
| Пощенски код | 6260 |
| Осой в Общомедия | |
Осой (на македонска литературна норма: Осој; на албански: Osoji) е село в община Кичево на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево на два километра североизточно от град Кичево в югоизточните поли на Бистра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Осой е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Осой (Ossoï) е посочено като село с 12 домакинства с 36 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Осой живеят 250 българи-християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осой има 240 българи екзархисти.[3]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Осой:[4]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 33 | 21 | 33 | 1 | 34 | 56 | 92 | 148 |
При избухването на Балканската война един човек от Осой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Осой като българско село.[6]
Църквата „Света Неделя“ е градена от 1935 до 1937 година. Осветена е на 9 сепетември 1979 година от Ангеларий Дебърско-кичевски. Зографисана е от Кузман Фръчкоски от Галичник, като най-голямата част от фреските са изписани в 1997 година. Църквата „Света мъченица Параскева“ започва да се строи в 1998 година.[7]
Според преброяването от 2002 година Осой има 593 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 397 |
| албанци | 67 |
| турци | 0 |
| роми | 169 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 28 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23
| ||||||||
Портал „