Горна Душегубица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Душегубица
Горна Душегубица
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4956° с. ш. 20.8161° и. д.
Горна Душегубица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 1100 m
Население (2002) 4 души
Пощенски код 6261
Горна Душегубица в Общомедия

Горна Душегубица (на македонска литературна норма: Горна Душегубица; на албански: Dushegubica e Epërme) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка в южното подножие на планината Бистра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горна Душегубица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Душегубица (Горна и Долна) и Кленоец живеят 580 българи-християни.[1] През есента на 1900 година албанският разбойник Рамдук със 110 души чета напада Горна или Долна Душегубица е в отговор на убийството на Абдураман бей от Дебър от четата на Дуко Тасев. Изгорени са 40 къщи и са убити един старец, една жена и момче на 11 години[2].

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Душегубица има 240 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Душегубица (Горна или Долна) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Душогубица (Горна и Долна) като българско село.[5]

В 1930 – 1936 година селяните в Душегубица изграждат църквата „Света Богородица“. Иконостасът е дело на резбарите Васил и Петко от село Гари.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 154-155.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония