Кичево

Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

---

Кичево
Центърът на Кичево.
Кичево
Страна	Република Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Кичевска котловина
Надм. височина	888 m
Население (2002)	27 067 души
Кичево в Общомедия

41.5144, 20.9633

Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.

География

Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 km, а се намира на около половината път между Гостивар (46 km) и Охрид (61 km).

История

„Света Богородица Пречиста“.

Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия. Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до самото й унищожение (1767 г.).

В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.

Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански.

Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани. Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.

Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници.

Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Кичево днес

Риза, елек и престилка от Кичевско

„Св. св. Петър и Павел“.

Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.

Националност	Всичко
македонци	15 031
албанци	7 641
турци	2 406
роми	1 329
власи	75
сърби	82
бошняци	7
други	496

Днес Кичево е естественият център на селищата от общините Кичево, Другово, Пласница, Вранещица, Осломей и Заяс.

Само на 3 km от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.

Забележителности

Поглед към някогашната Саат кула в Кичево.

• Китино кале.
• Кичевски манастир „Света Богородица Пречиста“.
• Часовникова кула.
• Старата чаршия.

Личности

В 18 век в Кичево или в района е роден един от първите български възроженци Йоаким Кърчовски (ок. 1750 - ок. 1820), виден учител и родоначалник на българската печатна книжнина. От Кичево е водачът на албанското въстание в Дебърско от 1843 - 1844 година Цен Лека. Видни дейци на ВМОРО от Кичево са Ангел Бунгуров (1874 - 1949), Манасий Бабов (? - 1941) и Стефан Николов (1882 - ?). Владимир Полежиноски (1913 - 1980) и Борис Алексовски (1918 - 2002) са политици от Югославия, а Владимир Талески (р. 1959) и Аце Спасеновски (р. 1969) - от Република Македония.

Външни връзки

• Официален сайт на Община Кичево
• Кичево в миналото си и сега. Мемоар на делегациите на Кичевския край. С., 1913.
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.