Кичево
Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.
| Кичево | |
|---|---|
 |
|
 Центърът на Кичево |
|
 Кичево
Кичево
|
|
| Страна |  Република Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Кичевска котловина |
| Надм. височина | 888 m |
| Население (2002) | 27 067 души |
| Официален сайт | http://www.kicevo.gov.mk/ |
| Кичево в Общомедия | |
Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 km, а се намира на около половината път между Гостивар (46 km) и Охрид (61 km).
История[редактиране | редактиране на кода]
Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.[1] Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до самото ѝ унищожение (1767 г.).[2]
В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 година, Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.[4]
Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански[5].
Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[6] Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.[7]
Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници[8].
Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.
Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 031 |
| албанци | 7 641 |
| турци | 2 406 |
| роми | 1 329 |
| власи | 75 |
| сърби | 82 |
| бошняци | 7 |
| други | 496 |
Само на 3 km от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Китино кале.
- Кичевски манастир „Света Богородица Пречиста“.
- Часовникова кула.
- Старата чаршия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: В 18 век в Кичево или в района е роден един от първите български възроженци Йоаким Кърчовски (ок. 1750 – ок. 1820), виден учител и родоначалник на българската печатна книжнина. От Кичево е водачът на албанското въстание в Дебърско от 1843 – 1844 година Цен Лека. Видни дейци на ВМОРО от Кичево са Ангел Бунгуров (1874 – 1949), Манасий Бабов (? – 1941) и Стефан Николов (1882 – ?). Владимир Полежиноски (1913 – 1980) и Борис Алексовски (1918 – 2002) са политици от Югославия, а Владимир Талески (р. 1959) и Аце Спасеновски (р. 1969) – от Република Македония.
Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]
- Кичево в миналото си и сега. Мемоар на делегациите на Кичевския край. С., 1913.
- К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
- ↑ Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 90 – 91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
- ↑ Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
- ↑ К. Рачев. Запдна Македония. С., 1925, с. 30.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Кичево | ||
|---|---|---|
| Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длапкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци | ||
|
|||||
