Кичево

Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

---

Кичево Кичево
— град —
Центърът на Кичево
Кичево 41.514167, 20.963056 Кичево
Страна	Република Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Кичевска котловина
Площ	48 km²
Надм. височина	888 m
Население (2002)	27 067 души
Пощенски код	6250
Официален сайт	http://www.kicevo.gov.mk/
Кичево в Общомедия

Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.

География

Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 km, а се намира на около половината път между Гостивар (46 km) и Охрид (61 km).

История

Кичевското четвероевангелие, XVI век

История на Кичевската църква и църковните борби между българи, сърбомани и гъркомани, доклад на сръбския кичевски свещеник от 1911 г.

Кичево в 1935 г.

Кичево се споменава от началото на XI век като един от градовете на Охридската епархия. Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до самото ѝ унищожение (1767 г.).

Градът е завладян от османския пълководец Лала Шахин в 1385 година. Първоначално няма големи промени в демографската картина на населението, но по-късно под влияние на Халветийския и Бекташкия тарикат, броят на мюсюлманското население в Кичево се увеличава значително.

В ΧΙΧ век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 година, Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1050 жители мюсюлмани и 360 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1200 българи-християни, 3560 българи мохамедани и 84 цигани.

Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански.

Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Кичево има 21 сръбски къщи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани. Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.

Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са кичевските любеници.

Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

„Света Богородица Пречиста“

Риза, елек и престилка от Кичевско

„Св. св. Петър и Павел“.

Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.

Националност	Всичко
македонци	15 031
албанци	7641
турци	2406
роми	1329
власи	75
сърби	82
бошняци	7
други	496

Само на 3 km от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.

Забележителности

Поглед към някогашната Саат кула в Кичево

• Китино кале
• Кичевски манастир „Света Богородица Пречиста“
• Часовникова кула
• Старата кичевска чаршия

Личности

В XVIII век в Кичево или в района е роден един от първите български възроженци Йоаким Кърчовски (ок. 1750 – ок. 1820), виден учител и родоначалник на българската печатна книжнина. От Кичево е водачът на албанското въстание в Дебърско от 1843 – 1844 година Цен Лека. Видни дейци на ВМОРО от Кичево са Ангел Бунгуров (1874 – 1949), Манасий Бабов (? – 1941) и Стефан Николов (1882 – ?). Владимир Полежиноски (1913 – 1980) и Борис Алексовски (1918 – 2002) са политици от Югославия, а Владимир Талески (р. 1959) и Аце Спасеновски (р. 1969) – от Република Македония.

Вижте също

• Списък на градовете в Република Македония

Външни препратки

• Кичево в миналото си и сега. Мемоар на делегациите на Кичевския край. С., 1913.
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.
• Народни първенци от Дебърско и Кичевско - "Писмо до Великия Везир на Османската Империя - 1. септемврий. 1863 г.", публикувано във в. "Мир", брой 9123, София, 1930 година