Демир Капия (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Капия.



Демир Капия
Демир Капија
— град —
Знаме
    
Герб
Поглед на Демир Капия
Поглед на Демир Капия
Macedonia relief location map.jpg
41.4114° с. ш. 22.2422° и. д.
Демир Капия
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Демир Капия
Географска област Тиквеш
Площ 311,06 km²
Надм. височина 202 m
Население (2002) 3 275 души
Пощенски код 1442
Телефонен код 043
МПС код KA
Демир Капия в Общомедия

Демир Капия (старо Баня, на македонска литературна норма: Демир Капија) е град в Република Македония, център на едноименната община Демир Капия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Вардар на северния вход на едноименния пролом Демир Капия. Проломът продължава на юг по поречието на Вардар около 10 km и свършва до село Удово. В стръмните скали на пролома се намира пещерата Белата вода с внушителната си дължина от 955 m. Със стръмните си и високи склонове височините на пролома привличат катерачи и практикуващи екстрамни спортове.

През градчето протича малката река Бошава вливаща се във Вардар. Градчето разполага с железопътна гара на международната железопътна линия от Северна Европа през Скопие за Солун, а източно от града на лявия бряг на Вардар е магистралата Е75.

Столичният град Скопие отстои на около 112 km северозападно от Демир Капия, с когото е свързан с автомобилен магистрален път и железопътна линия. Най-близкоразположените други градове са Неготино (20 km, севрозападно) и Кавадарци (30 km, севрозападно), най-близкият граничнен контролно-пропускателен пункт е на границата между Република Македония и Република Гърция при село Богородица, край град Гевгели, на 47 km югоизточно от градчето. По-важен регионален център е град Велес на 60 km севрозападно.

Долината на река Вардар е плодородна е времето топло с жарки лета и меки зими.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото споменаване на селище в пролома Демир Капия съществувало около твърдината изградена да пази клисурата, е под името Стене (Stenae), стар римски град. По късно покрай крепостта в клисурата изниква средновековният град Просек. В средните векове градът придобива известност и важност като седалище на българските боляри Добромир Хриз и Стрез, ползващи се със статут на независими владетели. Районът около Просек се откъсва от Византия в края на 12 век, по време на въстанието на Асеневци в Търново.

Османците превземат Просек вероятно в 1385 година. Крепостта е разорена, а жителите ѝ – прокудени. В турските документи от 16 век вече се говори за село Демир Капия, разположено ниско в долината на река Вардар северно от височините на стария град Просек. Местното българско население нарича селото Баня, заради разположените тук топли минерални води известни от древни времена.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“ в 1931 г.

В края на XIX век Демир Капия е малко българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баня (Демир Капу) е населявана от 180 жители българи християни.[1] В началото на 20 век Демир Капия е чисто екзархийско село. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баня има 144 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война германски войски разкриват в района римски гробове и селище, чието име Богдан Филов установява като Юменион.[3]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баня (Banja) като българско християнско село.[4]

След катастрофалното Валандовско земетресение (с магнитуд 6.7 по Рихтер) от 7 и 8 март 1931[5] година населението на с. Баня е преместено и настанено покрай железопътната станция Демир Капия. Тука започва нов живот, отворени са няколко търговски и занаятчийски обекти, а после е отворено и училище както и няколко стопански обекта.

След Втората световна война в Демир Капия са заселени много жители на село Търлис, Драмско, Гърция.[6]

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Демир Капия, построена в 1937 г.[7]

Според преброяването от 2002 година Демир Капия има 3 275 жители.

Националност Всичко
македонци 3 161
албанци 19
турци 19
роми 16
власи 0
сърби 34
бошняци 0
други 26

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Демир Капия
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Темелков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Чифлишки, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 104 – 105
  3. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 71.
  4. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  5. „Румяна Главчева: Сеизмолозите в България и Македония са в непрекъсната връзка “. Агенция „Фокус“.
  6. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 5. Посетен на 15 декември 2013 г.
  7. Успение на Пресвета Богородица – Демир Капија. // Повардарска епархија, 22 септември 2008 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  8. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.


Населени места в Община Демир Капия
Демир Капия | Барово | Бесвица | Бистренци | Драчевица | Дрен | Иберли | Клисура | Кошарка | Копришница | Корешница | Пърждево | Стърмашево | Челевец | Чифлик

Исторически села: Дублино

     Портал „Македония“         Портал „Македония