Брод (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод
Македонски Брод
— град —
Знаме
      
Герб
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина585 m
Население3740 души (2002)
Пощенски код6530
Официален сайтwww.mbrod.gov.mk
Брод в Общомедия

Брод (на македонска литературна норма: Македонски Брод) е малък град в западната част на Северна Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ до 1912 година е била бекташко теке, изградено в XIV век.[2] В ΧΙΧ век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни.[5] Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.[1]

Всички жители Брод в началото на XX век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брод има 43 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[7] Селото е център на сърбоманската активност в Поречието – област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 – Югославия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.[9] Селото е обявено за град и по времето на Кралство Югославия е прекръстено на Южни Брод (Јужни Брод), а по-късно в Комунистическа Югославия – на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Боян Ивчинов от Радово е български кмет на Брод от 18 август 1941 година до 12 ноември 1941 година. След това кметове са Георги К. Симеонов от Дондуково (30 март 1942 - 18 юни 1942), Тимотей Ив. Пеев от Казанлък (22 юни 1942 - 7 юли 1943) и Георги Сл. Георгиев (12 юли 1943 - 9 септември 1943).[10]

В Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3740 жители.[11]

Панорама на града
Училище в Брод
Националност Всичко
македонци 3725
албанци 0
турци 0
роми 3
власи 0
сърби 9
бошняци 1
други 9

В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява църквата „Свети Никола“. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местността Пешна край Брод.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брод
Починали в Брод

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  2. Во црквата Св. Никола во М. Брод се молат и православните и бектешите. // Патоказ, 14 декември 2013. Посетен на 29 октомври 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-19 
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.