Михаил Йосифов (сръбски войвода)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Йосифов.

Михаил Йосифов
Михаило Јосифовић
сръбски революционер
Михаил Йосифов и Мицко Кръстев
Михаил Йосифов и Мицко Кръстев

Роден
1870 г.
Починал
април 1941 г. (71 г.)
Михаил Йосифов в Общомедия

Михаил Йосифов (на сръбски: Михаило Јосифовић) е сърбомански революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Йосифов е роден в поречкото село Брод, тогава в Османската империя. Присъединява се към сръбската пропаганда в Македония[1] и между 1905 - 1907 година е четник на Раде Радивоевич. В 1909 година по поръчка на битолския сръбски консул убива българските дейци от Сланско Дамян Здравев и Секула Здравев.[2] През 1911 година като сръбски войвода е с месечна сръбска заплата три лири.[3] При избухването на Охридско-Дебърското въстание през 1913 година заедно с четите на Йован Долгач, Дано Стоянов, Василие Търбич, Божко Вирянец се отправя към Кичево, за да отбраняват градчето от въстаниците. При избухването на Първата световна война през август 1914 година заедно с Божко Вирянец и четите им се установяват в Кичево, където избиват стотина албански първенци.[4] След войната се сдобива с 10 хектара най-хубава земя в Брод.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 141.
  2. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 34-35.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  4. Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 40.
  5. Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 143.