Василие Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василие Йованович
Василије Јовановић
сръбски политик

Роден
февруари 1874 г.
Починал
31 декември 1970 г. (96 г.)

Василие (Васа) Йованович, известен като Мачедонац (на сръбски: Василије, Васа Јовановић Маћедонац или Vasilije, Vasa Jovanović Maćedonac), е македонски сърбоманин, сръбски революционер и югославски политик, основател на Сръбската четническа организация в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1874 година в Скопие, Османската империя, в семейство от съседното село Кожле, което поради албанските злочинства в същата година потърсва убежище в града. По-късно семейството му се изселва в Белград, Сърбия. В Белград Василие завършва гимназия и право във Великата школа. Защитава докторат в Брюксел.[1] Става член на белградската масонска ложа Побратимство, в която се запознава с Лука Челович и Милорад Годжевац. Годжевац, който още от 1900 година е в контакт с македонски сърбомани и различни дейци на ВМОРО, го запознава с плана си да се основе сръбски четнически комитет. През 1902 година заедно с Годжевац, Челович, Живоин Рафаилович, Никола Спасич и Любомир Ковачевич създават Главен комитет на Четническата акция, ръководещ сръбската въоръжена пропаганда в Македония.[2] Към тях се присъединява и Йован Атанацкович и сръбският Централен революционен комитет е формиран през септември 1903 година, веднага след Илинденско-Преображенското въстание. Василие Йованович е секретар на първия Централен комитет.[3]

На работа в сръбския комитет остава до 1905 г. След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[4] Участва в Първата световна война и живее известно време във Франция. След войната е югославски делегат при основаването на Обществото на народите. Активно участва в политическия живот на Кралство Югославия, член на няколко правителства като министър на транспорта. Умира в Белград в 1970 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Симић, С. Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији 1903-1912, приредио Ј. Бајић, Београд 1998, 22.
  2. Писмо на Борис Сарафов до дейци на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.443-449.
  3. Симић, С. Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији 1903-1912, приредио Ј. Бајић, Београд 1998, 38-43.
  4. Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање "Српског клуба", 1908. с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония