Йован Атанацкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Атанацкович
Јован Атанацковић
сръбски военен и революционер

Роден
Починал
9 август 1921 г. (73 г.)

Йован Атанацкович (на сръбски: Јован Атанацковић или Jovan Atanacković) е сръбски военен и революционер, деец на сръбската пропаганда в Македония, военен министър на Сърбия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 март 1848 година в град Неготин. Завършва местната гимназия и на 9 октомври 1865 постъпва във Военна акасемия. От 1 януари 1970 е повишен в чин артилерийски подпоручик, от 2 август 1876 капитан втори клас, от 21 март 1878 в генералщабен капитан 1 клас, от 1 ноември 1892 в генералщабен полковник, от 6 декември 1897 в генерал. Пенсионира се на 10 август 1900 година, а на 20 ноември 1902 отново постъпва на активна служба. На 31 март 1906 се пенсионира отново.

До 1882 е началник-щаб на артилерийска бригада. През Сръбско-турската война от 1877-1878 е помощник-началник на щаба на Дринския корпус.[1] По време на Сръбско-българската война (1885) подполковник Атанацкович оглавява Оперативния отдел на генералния щаб. На 6 ноември, след бягството на крал Милан и началника на щаба му в Пирот, Атанацкович остава фактически командир на Нишавската армия в битката при Сливница.[2] Между 1885 и 1900 е началник на главния щаб на сръбската армия. От 1900 година става министър на войната на Сърбия. Взема участие в заговора за убийството на Александър Обренович през 1903 г. и участие в майския преврат. След това става адютант на новия крал на Сърбия Петър Караджорджевич[1].

Комитет на четническата акция[редактиране | редактиране на кода]

След Илинденско-Преображенското въстание в Сърбия се издига идеята за създаване на сръбски четнически комитет, който да се бори с четите на ВМОРО и албанските качанички банди. В основата на комитета са Милорад Годжевац, Лука Челович и Йован Атанацкович. Комитетът е създаден пред 1903 година, а негов пръв президент до юли 1905 година е Атанацкович[3] [4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, Београд 1929, књига 1, 87; Све српске владе, Београд 1992, 57.
  2. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. Том 3, стр. 280 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 13.03.2013)
  3. www.glas-javnosti.co.yu
  4. С. Краков, Пламен четништва, Београд 1930, 90-94.
     Портал „Македония“         Портал „Македония