Неготин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за град Неготин в Сърбия. За град Неготино в Северна Македония, наричан понякога Неготин, вижте Неготино.

Неготин
Неготин/Negotin
      
Герб
Църква в Неготин.
Църква в Неготин.
Reliefkarte Serbien.png
44.2167° с. ш. 22.5167° и. д.
Неготин
СтранаFlag of Serbia.svg Сърбия
ОкръгБорски окръг
ОбщинаНеготин
Площ1089 km²
Надм. височина89 m
Население17 762 души (2002)
Пощенски код19300
Телефонен код+381 19
МПС кодNG
Официален сайтwww.negotin.info
Неготин в Общомедия

Неготин (на сръбски: Неготин или Negotin) е град в Сърбия, разположен близо до границата с България. Неготин е главен град на областта Неготинска Крайна, част от Тимошко. Населението на града е 17 762 души (2002), от които значителен брой власи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Неготин е основан от Осман Пазвантоглу като крепост. През 1810 година след въстание попада в ръцете на българския войвода Хайдут Велко, който по-късно е убит в самия град. През 1833 година влиза в пределите на Сърбия.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Неготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 10 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 6500 души.[1] Край града са погребани 85 български войници и офицери от Първата световна война.[3]


Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Неготин
  • Flag of Serbia.svg Йован Атанацкович (1848 – 1921), сръбски военен, генерал, военен министър
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Бошнаков (1853 – 1939), български опълченец
  • Flag of Serbia.svg Стефан Стоянович (1856 – 1914), сръбски композитор
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стефанов Йовчев (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина, загинал в Боя при Шаркьой на 26 януари 1913 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Тосич, български опълченец, на 28 април 1877 година постъпва в III рота на I дружина, напуска на 28 септември 1877 година[5]
Починали в Неготин

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323 и 865.
  3. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.
  5. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 205.