Атанасие Юнгич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасие Юнгич
Атанасије Јунгић
сръбски учител
Роден
Починал
25 май 1912 г. (54 г.)

Атанасие Таса Юнгич (на сръбски: Атанасије Таса Јунгић или Atanasije Tasa Jungić) e сръбски учител, деец на сръбската пропаганда в Македония, организатор на Битолската сръбска община в 1890 година – първата сръбска община в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанасие Юнгич е роден в 1858 година в босненския сръбски град Баня Лука, който тогава е в Османската империя, днес главен град на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Завършва основно образование в родния си град и II отделение на белградската семинария (1873—1876), където става агент на Милош Милоевич. В училището прави донос срещу Васа Пелагич, че разпространява социалистически и атеистични идеи и Пелагич е изгонен като турски шпионин. Като слушател слуша лекции по философия във Великата школа. Участва в Босненското въстание (1875), като организира масово участие на ученици от семинарията. Доброволец е в Сръбско-турската война от 1876 г. и Сръбско-турската война от 1877-1878 като командир на конницата в Рашко-ибърския отряд.

В 1888 година, вследствие на афера в окупираната в 1878 година от Австро-Унгария Баня Лука, имуществото му е конфискувано и продадено, а той е изгонен от Босна. На следващата 1889 година като османски поданик белградското пропагандно дружество „Свети Сава“ го изпраща от Белград в Битоля да отвори сръбско училище. Юнгич пристига в Битоля през юни и прави необходимите постъпки, но отварянето на училище е възпрепятствано от властите. Въпреки това в началото на 1890 година Юнгич успява да основе в града „Сръбско-македонска църковно-училищна община“ - първата в Македония. Общината не е призната нито от османските власти, нито от патриаршеските църковни власти.[1] Влиза в конфликт със сръбския битолски консул Димитрие Боди, когото смята за отговорен за слабите позиции на сърбизма сред българите в града. В края на януари 1890 година е арестуван и изпратен в Скопие, но там е освободен и през февруари отива в Цариград. Сръбският посланик Стоян Новакович го изпраща като учител в Косовския вилает. В 1891 година сръбският министър-председател Сава Груич отново го изпраща в Битоля, но и този път Юнгич не успява да отвори сръбско училище. В края на годината е изгонен от Турция в Босна. От 15 юни 1892 година работи в железниците като писар, а от 1897 година като чиновник I клас. Пенсионира се през април 1912 година. Женен е за Мария, сръбска учителка, обучавала битолските девойки на ръкоделие. Умира в психиатрия. Носител е на Златен и Сребърен орден „За храброст“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония