Голуб Янич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голуб Янич
Голуб Јанић
сръбски общественик
бюст в Белград
бюст в Белград

Роден
Починал
1918 г. (65 г.)
Голуб Янич в Общомедия

Голуб Самуило Янич (на сръбски: Голуб Самуило Јанић или Golub Samuilo Janić) е сръбски милионер, политик, благотворител и национален деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Голуб Янич е роден през 1853 година в гостиварското село Маврово, тогава в Османската империя, в семейството на търговеца милионер Самуило Янич и София Янич, дъщеря на Пейе Пеич. Има шест сестри, а дядо му Яне е родом от Лазарополе и успешно развива търговски бизнес в Белград[1]. Голуб Янич получава основно и средно образование в Белград, а между 1876 - 1878 година участва като доброволец в Сръбско-турска война и в Руско-турската война (1877-1878). След дипломирането си постепенно овладява бизнеса на баща си, като в белградския квартал Теразия притежава седем сгради, включително хотел, кръчми, магазини и къщи за отдаване под наем. Жени се за Босилка Цинцар Янкович (1869-1936) от Чуприя[2][3].

В началото на XX век Голуб Янич се сближава с политически дейци от Сърбия, за кратко е депутат в Скупщината. Основател и председател е на дружество, което финансира и подпомага сръбската пропаганда в Македония. Канторите му в Цариград, Солун, Виена, Будапеща и сред емиграцията в САЩ, позволяват общите кординирани действия, които до 1903 година са свързани предимно с образователна и благотворителна дейност. Голуб Янич е близък до сръбския крал Александър Обренович и до генерал Димитрие Цинцар Маркович, роднина на Босилка Янич, чрез който се осъществява същинската дейност на сръбската пропаганда в Македония[4].

Голуб Янич продължава дейността си и след Майския преврат и поддържа близки отношения с министър-председателя Никола Пашич. Започват да закупуват имоти в Скопие и други северно македонски градове, в които да създават национални и образователни институции[5]. Образователна и хуманитарна е дейността на организации като „Удружења Старосрбијанаца“. Заедно с Лука Челович, Милорад Годжевац, Живоин Рафаилович, Василие Йованович, Никола Спасич и Любомир Ковачевич създават Главен комитет на Четническата акция - комитет на сръбската въоръжена пропаганда в Македония[6][7], а през 1905 година се включва в новооснованото дружество „Сръбски братя“.[8]

Голуб Янич умира през 1918 година в Белград. Съпругата му Босилка Янич създава поредица дарителски фондове, подпомага образованието в Сърбия и други до смъртта си през 1936 година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Задужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341, вид. АСАНУ, Задужбина Самуила и Голуба Јанића из Маврова.
  2. Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80
  3. Комисијски извештај о прегледу, опису и процени зграде у ул. Теразије бр. 23 и Његошевој 1, Архив Србије, Фонд.
  4. Марија Цинцар-Марковић, „Уочи 29. маја“, Политика, 1926
  5. Задужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341; Борисав Станковић, Под окупацијом, 1929, стр. 67-68.
  6. Вид. Љиљана Алексић-Пејковић, Документи о спољној политици Краљевине Србије 1903-1914, књ. 2, Додатак 1, Организација Српска одбрана 1903-1905 САНУ, Београд 2008, 748-749; Миодраг Д. Пешић, Стари четници, Крагујевац, 2000.
  7. Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 1998, стр. 56.
  8. Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80
     Портал „Македония“         Портал „Македония