Гостивар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гостивар
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
Гостивар (Република Македония)
Red pog.png
Гостивар
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
кантон= Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 520 m
Население (2002) 35 847 души
МПС код GV
Гостивар в Общомедия

Го̀стивар (стара форма Костово, (на македонска литературна норма: Гостивар, на албански: Gostivari, Гостивари) е град в Република Македония, административен център на Община Гостивар. Разположен в подножието на планинския масив Шар планина.

География[редактиране | edit source]

От Гостивар тръгват автомагистрали за Тетово, Скопие, Кичево и Охрид. Има железопътна връзка със столицата Скопие. Недалеч от града (5 км югозападно) се намира село Вруток, край което на височина 683 м извира река Вардар.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Пазар в Гостивар, април 1911 г.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гостивар има 3 723 жители, от които 310 българи християни, 3 100 турци, 100 арнаути мохамедани, 25 власи и 200 цигани.[1]

Почти всички християнски жители на Гостивар са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостивар има 320 българи екзархисти, 24 българи патриаршисти сърбомани и 120 цигани. В града работят основно българско и сръбско училище.[2]

Празнуване на Илинден - денят на Илинденското въстание на 20 юли 1916 година в окупирания от български части Гостивар

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Гостивар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

Реката Вардар в Гостивар

Демография[редактиране | edit source]

Населението на Гостивар е 35 847 души (2002). Етнически състав:

Националност Всичко
македонци 11 885 (33,15%)
албанци 16 890 (47,12%)
турци 4 559 (12,72%)
роми 1 899 (5,3%)
власи 15 (0,04%)
сърби 146 (0,41%)
бошняци 34 (0,09%)
други 419 (1,17%)[4]

Личности[редактиране | edit source]

Традиционно Гостивар е смесен албано-български град, като част от мюсюлманското му население има и турско съзнание. Стефан Петров е български опълченец, слежил във ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[5] Сред изявените югославски политици са Александър Георгиев (1912 - 1988), делегат на Първото заседание на АСНОМ, заместник-министър, Бурхан Адеми (р. 1930), от турски произход, подпредседател на Събранието на СРМ. Съвременен македонски политик е и политик е Йован Манасиевски (р. 1968), депутат и министър, а албански - Сюлейман Рушити (р. 1972) и Неджати Якупи (р. 1973), и двамата министри. Харалампие Поленакович (1909 - 1984) е учен от СРМ, литературовед, смятан за един от основоположниците на историята на македонската литература, Вукан Диневски (1927 - 2006) е виден актьор от СРМ, а Лазо Наумовски (1923 - 1978) е писател за деца от СРМ. Тодор Чаловски (р. 1945) е писател от Република Македония.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.


Населени места в Община Гостивар
Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови Кърсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране

Исторически села: Реч | Стрезимир | Щировица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.