Направо към съдържанието

Вруток

Вруток
Вруток
— село —
Панорама на Вруток
Панорама на Вруток
41.7665° с. ш. 20.8382° и. д.
Вруток
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина755 m
Население1127 души (2002)
Пощенски код1231
Телефонен код(+389) 45
МПС кодGV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Северна Македония в община Гостивар.

Изворите на Вардар във Вруток

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река – Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Северна Македония – ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековния манастир „Свети Мина“ и църквата „Свети Архангел Михаил“.

Стара къща в селото с градска архитектура
Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски
Църквата „Свети Архангел Михаил“ до изворите на Вардар

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Виргинския манастир „Свети Георги“ в Скопие

В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 – 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Врутокъ. — има една църква св. Арх. Михаилъ и единъ священникъ, 1 джамия и 1 теке. Не далечь отъ селото има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Мина. Въ по-старо време при Врутокъ имало и монастиръ, на името на сегашната църква.[2]

В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 30 ученици с 1 учител.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия.

Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:

Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от български свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.

От името на българското население в с. Върток (Вруток)

Свещ. Аркадий .[6]

Снимка от надгробния паметник на свещеник Аркадий

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 276
албанци 846
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Родени във Вруток
  • Аркадий Поптомов (1873-1944), български екзархийски свещеник
  • Богоя (Благоя) Аврамов Янев, македоно-одрински опълченец, хлебар; III отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. убит[11]
  • Георги Синадинов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно; ранен 20 – 21.VI.1913 г. при Пониква[12]
  • Груне Яков Сталев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.IX.1912 г. – неизвестно[13]
  • Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Северна Македония
  • Йован Трифуноски (1914 – 1997), сръбски учен
  • Йовчо Търпев Янев, македоно-одрински опълченец, 32-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; неизвестно – 26.I.1913 г. убит[14]
  • Лефко Теофилов Спасенов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[15]
  • Марко Серафимов Стефанов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.09.1912 г. – неизвестно[16]
  • Саве Сотиров Петров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен; бозаджия; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[17]
  • Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • Соломон Томов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. – неизвестно[19]
  • Серги Божков Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.XI.1912 г. – неизвестно[20]
  • Стоян Георгиев Давидков, македоно-одрински опълченец, 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно, кръст „За храброст" IV степен[21]
  • Тодор Арсов Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен; бозаджия; I клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.09.1912 г. – 26.01.1913 г.; убит при Шаркьой.[22]
  • Търпе Исаков Дрецков, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[23]
  • Филип Трифонов Лулковски (Лулков) – Примов (1871 – 1960), деец на ВМОРО, четник на Никола Андреев,[24][25] македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 20.IX.1912 г.[26] Баща на Йован Трифуноски.
  • Яков Змейкович (1840 – 1913), български учител
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  6. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 818.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 645.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53 – 54.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 166.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  24. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет – Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 410-735.