Вруток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вруток
Вруток
— село —
Панорама на Вруток
Панорама на Вруток
Macedonia relief location map.jpg
41.7665° с. ш. 20.8382° и. д.
Вруток
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 755 m
Население (2002) 1 127 души
Пощенски код 1231
Телефонен код (+389) 45
МПС код GV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Република Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изворите на Вардар във Вруток

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река - Вардар. В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Република Македония — ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“. Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековен манастир „Свети Мина“ и църква „Свети Архангел Михаил“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Скопския манастир „Свети Георги“.

В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 - 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Врутокъ. — има една църква св. Арх. Михаилъ и единъ священникъ, 1 джамия и 1 теке. Не далечь отъ селото има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Мина. Въ по-старо време при Врутокъ имало и монастиръ, на името на сегашната църква.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[5].

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 276
албанци 846
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вруток

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.25.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53-54.
Населени места в Община Гостивар
Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови кръсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране

Исторически села: Реч | Стрезимир | Щировица

     Портал „Македония“         Портал „Македония