Вруток

Вруток
Панорама на Вруток.
Вруток 41.76653, 20.838156
Страна	Република Македония
Регион	Положки
Община	Гостивар
Географска област	Горни Полог
Надм. височина	755 m
Население (2002)	1 127 души
Пощенски код	1231
Телефонен код	(+389) 45
МПС код	GV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Република Македония в Община Гостивар.

География

Изворите на Вардар във Вруток.

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река - Вардар.

История

Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Скопския манастир „Свети Георги“.

В началото на XIX век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1867 - 1868 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и в 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 35 сръбски патриаршистки къщи. В 1905 година всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.

Националност	Всичко
македонци	276
албанци	846
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	3
бошняци	0
други	2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Други

В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Република Македония — ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“

Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековен манастир „Свети Мина“ и църква „Свети Архангел Михаил“.

Личности

Родени във Вруток

• Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Република Македония
• Йован Трифуноски (1914 - 1997), сръбски учен
• Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
• Яков Змейкович (1840 - 1913), български учител

Литература

• Младен Сърбиновски. Ламент над Вруток
• Трайко Божков. Спомени за село Вруток
• Видоески, Божидар. Вруток (Общеславянский лингвистический атлас 92). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, сТР. 639-645.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Гостивар
• Народна песен от Вруток, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. ІІІ Юнашки песни