Долна Гьоновица
| Долна Гьоновица Долна Ѓоновица | |
| — село — | |
 | |
  Долна Гьоновица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 242 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Долна Гьоновица в Общомедия | |
Долна Гьоновица (на македонска литературна норма: Долна Ѓоновица; на албански: Gonovica e Poshtme) е село в Северна Македония в община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на планината Буковик.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XIX век Долна Гьоновица е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Гйоноица. — При селото има развалини отъ стара църква.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гьонойца (Гьоновица) (Долна и Горна) има 140 жители българи християни и 190 арнаути мохамедани.[2]
Всички християнски жители на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Джьоновица има 24 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гьоноица (Долна и Горна) има 200 българи патриаршисти сърбомани.[4] При избухването на Балканската война един човек от Гьоновица (Горна или Долна) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Гьоновица (Долна и Горна) е село в Церовска община в Горноположкия срез и има 81 къщи с 384 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 242 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 239 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| |||||||||||
