Направо към съдържанието

Сушица (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
Сушица
Сушица
— село —
Главната селска църква „Свети Никола“
Главната селска църква „Свети Никола“
41.7592° с. ш. 20.8764° и. д.
Сушица
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина715 m
Население8 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица; на албански: Sushica) е село в Северна Македония в община Гостивар.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 южно от град Гостивар в областта Горни Полог.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Сушица е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„ С. Сушица. — Близо подъ селото има развалини отъ стара църква.[1] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сушица има 140 жители българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 216 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 от 32 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сушица е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 31 къщи със 197 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към апсидата
Базена в двора на църквата където се полага кръстът на Водици

Личности

[редактиране | редактиране на кода]

Блаже Ставев Карамфилов, македоно-одрински опълченец; 22-годишен 1 - а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 26.I.1913г. убит [8]

Никола Гаврил Димов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 1-а Дебърска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно [9]

Кузман Досев Михайлов, македоно-одрински опълченец ; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 26.I.1913 г. убит при Шар кьой [10]

Никола Гаврилов Николов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно [11]

Стоян Тодоров Наумов, македоно-одрински опълченец; 30-годишен; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; хлебар; II отделение; 20.IX.1912 г. - 26.I.1913 убит[12]

Йордан Георгиев Пейчинов, македоно-одрински опълченец; 40 годишен; бозаджия; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - 26.IX.1913 г. убит [13]

Гечо Теофилов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно [14]

Иван Кузманов Търпев, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно [15]

Мино Марков Янков, македоно-одрински опълченец; 40 годишен; хлебар; II отделние; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912 г. - неизвестно [16]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  6. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 509.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 544.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 739.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сушица_(община_Гостивар)&oldid=12255990“.