Сушица (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Сушица
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.8° с. ш. 20.9° и. д.
Сушица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 715 m
Население 8 души (2002)
Пощенски код 1230
МПС код GV

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица; на албански: Sushica) е село в Северна Македония в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 южно от град Гостивар в областта Горни Полог.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Сушица е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Сушица. — Близо подъ селото има развалини отъ стара църква.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сушица има 140 жители българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 216 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 от 32 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сушица е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 31 къщи със 197 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония