Горна Баница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Горна Баница
Горна Бањица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 20.9° и. д.
Горна Баница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 530 m
Население 4423 души (2002)
МПС код GV
Горна Баница в Общомедия

Горна Баница (на македонска литературна норма: Горна Бањица; на албански: Banjica e Epërme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог на два километра южно от град Гостивар.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1,5 km югозападно от Горна Баница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[1] Селото Горна Баница се споменава в много документи. Според Виргинската грамота около средата на XI век византийският император Роман III Аргир го дарява на манастира „Свети Георги Бързи“ край Скопие и това е потвърдено в грамотата от 1265 година на бъгарския владетел Константин Асен, както и от сръбския крал Стефан II Милутин в 1300 година.[2]

Горна Баница се споменава в османските преброителни дефтери от 1452/53 и 1467/68 година. Днешното село си е на средновековната локация в североизточното подножие на Градището и има стари гробища и средновековно църквиште. Малко по-северно от него е основан манастирът Гостивар, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година. Покрай манастира постепенно се образувало едноименно село, което в преброителния дефтер от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния Полог.[2]

В началото на XIX век Горна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Горна Баница. — Селото е расположено на голѣма поляна, надъ която се издига единъ хълмъ нареченъ „Градище”, Горня Баница има 60 арнаугски и само 4 български кѫщи, 1 джамия и развалини отъ стара църква. И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Баница има 35 жители българи християни и 400 арнаути мохамедани.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горна Баница има 3 сръбски патриаршистки къщи.[5] В 1905 година в сички християнски жители на Горна Баница са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 32 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война 2 души от Горна баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горна Баница е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 614 жители българи и албанци.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 4423 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 96
албанци 1636
турци 1243
роми 315
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 29

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Захари Новев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)
  • Flag of Bulgaria.svg Исаил Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бозаджия, 1 рота на 2 скопска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 173.
  2. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 175.
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67.