Балин дол
| Балин дол Балин Дол | |
| — село — | |
 Балин дол | |
  Балин дол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 994 m |
| Население | 2501 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Балин дол в Общомедия | |
Балин дол (на македонска литературна норма: Балин Дол; на албански: Balin Dolli) е село в Северна Македония, община Гостивар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горен Полог, на един километър източно от град Гостивар, на десния бряг на Вардар в югозападното подножие на Сува гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Балин дол е смесено българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Балин дол има 160 жители българи християни и 200 арнаути мохамедани.[1]
В края на XIX век Балин дол посещава македонският революционер Гьорче Петров, който в книгата си „Материали по изучаванието на Македония“ от 1896 дава подробно описание на селото:
| „ | Балинъ-долъ на 1/2 часъ отъ Чайле и отъ Гостиваръ въ единъ долъ на Суха-гора, не далечъ отъ Вардаръ. Селото е чисто българско.
И тука има „градище“! Не знаѭ дали е вѣрно, нъ ако тѣзи „градища“ сѫ остатъци отъ бивши градове, то такива трѣбва да е имало твърде много. Обаче това е невъзможно. По всѣка вѣроятность съ това название сѫ наименували не мѣстата дето е имало градове, а остатъцитѣ на нѣкогашнитѣ[2] сгради. Интересна картина отъ нашия битъ ми се прѣдстави въ Балинъ-долъ! Въ селото отидохме съ единъ попъ. Кога влѣзохме въ края на селото, съгледахме една група от 5-6 дѣца, които весело си играяхѫ. Щомъ ни съгледахѫ, веднага напуснахѫ веселата си игра, начумерихѫ веселитѣ си лица, писнѫхѫ да плачѫтъ и се разпръснѫхѫ насамъ-натамъ. Умирителнитѣ думи на попа, намѣсто да ги успокоѭтъ, още повече ги изплашихѫ. Виждаше се, че появяванието на попа бѣше причината за това смущение. Пренесохъ се въ дѣтинскитѣ си години и отъ собственъ опитъ си обяснихъ това. За да нѣматъ главоболия, майкитѣ постояно заплашватъ дѣцата съ попа и турчина. Страхътъ, че попътъ сѣче ушитѣ на дѣцата, правилъ ни е да треперимъ и да се криемъ въ миши дупки, когато попъ е дохаждалъ дома. Тоя страхъ уголѣмяватъ и самитѣ свещеници, които потвърждаватъ думитѣ на майкитѣ ни, за да им угодѭт. Ето под влиянието на този именно страхъ и дѣцата въ Балинъ-долъ бѣгахѫ и се крияхѫ отъ попа.[3] |
“ |
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Балин дол са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 200 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 от 30 християнски къщи (от общо 80 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]
Старата джамия в Балин дол е построена в 1910 година.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Балин дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Балин дол е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 82 къщи с 546 жители българи и албанци.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 2501 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 337 |
| албанци | 2156 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 1 |
| други | 4 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Балин дол
Васо Николовски (р. 1955), поет от Северна Македония
Паисий Змейков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]- Серги Павлов Петров (Петрески) - (1884 – 1977), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, безследно изченал в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[12]
Шазим Мехмети (р. 1958), поет, художник и публицист от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 461.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 462.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122 – 123. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Xhamija Balindoll // Balindoll-Gostivar. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
| |||||||||||
