Балин дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балин дол
Балин Дол
— село —
Балин дол и Полога
Балин дол и Полога
North Macedonia relief location map.jpg
41.7908° с. ш. 20.9381° и. д.
Балин дол
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 994 m
Население 2501 души (2002)
Пощенски код 1230
МПС код GV
Балин дол в Общомедия
Църквата „Свети Никола“ в Балин дол

Балин дол (на македонска литературна норма: Балин Дол; на албански: Balin Dolli) е село в Северна Македония, община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горен Полог, на един километър източно от град Гостивар, на десния бряг на Вардар в югозападното подножие на Сува гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Балин дол е смесено българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Балин дол има 160 жители българи християни и 200 арнаути мохамедани.[1]

В края на XIX век Балин дол посещава македонският революционер Гьорче Петров, който в книгата си „Материали по изучаванието на Македония“ от 1896 дава подробно описание на селото:

Балинъ-долъ на 1/2 часъ отъ Чайле и отъ Гостиваръ въ единъ долъ на Суха-гора, не далечъ отъ Вардаръ. Селото е чисто българско.

И тука има „градище“! Не знаѭ дали е вѣрно, нъ ако тѣзи „градища“ сѫ остатъци отъ бивши градове, то такива трѣбва да е имало твърде много. Обаче това е невъзможно. По всѣка вѣроятность съ това название сѫ наименували не мѣстата дето е имало градове, а остатъцитѣ на нѣкогашнитѣ[2] сгради. Интересна картина отъ нашия битъ ми се прѣдстави въ Балинъ-долъ! Въ селото отидохме съ единъ попъ. Кога влѣзохме въ края на селото, съгледахме една група от 5-6 дѣца, които весело си играяхѫ. Щомъ ни съгледахѫ, веднага напуснахѫ веселата си игра, начумерихѫ веселитѣ си лица, писнѫхѫ да плачѫтъ и се разпръснѫхѫ насамъ-натамъ. Умирителнитѣ думи на попа, намѣсто да ги успокоѭтъ, още повече ги изплашихѫ. Виждаше се, че появяванието на попа бѣше причината за това смущение. Пренесохъ се въ дѣтинскитѣ си години и отъ собственъ опитъ си обяснихъ това. За да нѣматъ главоболия, майкитѣ постояно заплашватъ дѣцата съ попа и турчина. Страхътъ, че попътъ сѣче ушитѣ на дѣцата, правилъ ни е да треперимъ и да се криемъ въ миши дупки, когато попъ е дохаждалъ дома. Тоя страхъ уголѣмяватъ и самитѣ свещеници, които потвърждаватъ думитѣ на майкитѣ ни, за да им угодѭт. Ето под влиянието на този именно страхъ и дѣцата въ Балинъ-долъ бѣгахѫ и се крияхѫ отъ попа.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 5 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Балин дол са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 200 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 от 30 християнски къщи (от общо 80 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

Старата джамия в Балин дол е построена в 1910 година.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Балин дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Балин дол е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 82 къщи с 546 жители българи и албанци.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 2501 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 337
албанци 2156
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 1
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Балин дол
  • Flag of Macedonia.svg Васо Николовски (р. 1955), поет от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Паисий Змейков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Серги Павлов Петров (Петрески) - (1884 – 1977), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Втора скопска дружина, безследно изченал в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[12]
  • Flag of Albania.svg Flag of Macedonia.svg Шазим Мехмети (р. 1958), поет, художник и публицист от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  2. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 461.
  3. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 462.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122 – 123. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  7. Xhamija Balindoll. // Balindoll-Gostivar. Посетен на 14 март 2020 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 564.
     Портал „Македония“         Портал „Македония