Здуне (община Гостивар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за положкото село. За поречкото вижте Здуне (община Брод).

Здуне
Здуње
— село —
Панорама на Здуне
Панорама на Здуне
41.7942° с. ш. 20.8756° и. д.
Здуне
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина548 m
Население2140 души (2002)
Пощенски код1230
Здуне в Общомедия

Здуне или Здуние или Здуня (тъй като н е палатализиран, се среща и изписване Здунье, на македонска литературна норма: Здуње; на албански: Zdunje) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на Вардар, точно преди реката да навлезе в Гостивар и на практика днес е квартал на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Здуне е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Здуне. — Има 1 джамия и развалини отъ стара църква, св. Георги, при които прѣди нѣколко години българитѣ сѫ клали курбанъ въ деня на святеца; и това село намалява поради изселването на българитѣ.[1]
Здуне в 1992 година
Изглед към село Здуне
Църквата "Св.Георги" в селото
Селските гробища в двора на църквата

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Здунье има 65 жители българи християни, 300 турци и 120 арнаути мохамедани.[2]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здуние има 64 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 1 човек от Здуне е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната в селото влизат сръбски войски. По време на Втората балканска война сърбите го бомбардират, а после запалват. „Ония, които сѫ бѣгали отъ огъня, сѫ били причаквани и застрѣлвани. На нѣколко мѣста така сѫ паднали убити хора на купчини, между които и майки съ бозайничета и малолѣтни дѣца.“

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Здуне е център на Долнойеловешката община от 4 села в Горноположкия срез и има 90 къщи с 441 жители българи, турци и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2140 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 467
албанци 998
турци 659
роми 9
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Здуне

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 814.