Направо към съдържанието

Горна Гьоновица

Горна Гьоновица
Горна Ѓоновица
— село —
41.7083° с. ш. 20.9081° и. д.
Горна Гьоновица
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина765 m
Население8 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Горна Гьоновица в Общомедия

Горна Гьоновица (на македонска литературна норма: Горна Ѓоновица; на албански: Gonovica e Epërme) е село в Северна Македония в община Гостивар.

Селото е разположено южно от град Гостивар в областта Горни Полог, в подножието на планината Буковик.

В началото на XIX век Горна Гьоновица е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Гйоноица. — При селото има развалини отъ стара църква.[1]
Селската църква „Свети Никола“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гьонойца (Гьоновица) (Долна и Горна) има 140 жители българи християни и 190 арнаути мохамедани.[2]

Всички християнски жители на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Джьоновица има 24 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гьоноица (Долна и Горна) има 200 българи патриаршисти сърбомани.[4]

При избухването на Балканската война един човек от Гьоновица (Горна или Долна) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Гьоновица (Долна и Горна) е село в Церовска община в Горноположкия срез и има 81 къщи с 384 жители българи и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

Родени в Горна Гьоновица
  • Саве Павлов Савов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 20.IX.1912 г. – неизвестно[8]
  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.