Реч (Реканско)
| Реч Реч | |
| — село — | |
  Реч | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1232 m |
| Реч в Общомедия | |
Реч (изписване до 1945 година: Рѣчъ; на македонска литературна норма: Реч) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика между развалините на селата Щировица и Стрезимир.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Реч е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рече (Rétché) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 93 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рѣчъ има 150 жители арнаути християни и 140 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рече (Река) е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 28 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Реч има 12 сръбски къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Реч (Retch) се състои от 72 албанци.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Реч е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Реч
Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
| |||||||||||
