Реч (Реканско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Реч
Реч
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.7858° с. ш. 20.6372° и. д.
Реч
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорна Река
Надм. височина1232 m
Реч в Общомедия

Реч (изписване до 1945 година: Рѣчъ; на македонска литературна норма: Реч) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика между развалините на селата Щировица и Стрезимир.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Реч е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рече (Rétché) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 93 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рѣчъ има 150 жители арнаути християни и 140 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Реч има 12 сръбски къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Реч (Retch) се състои от 72 албанци.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Реч е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Реч
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Арсов, македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.