Тумчевище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тумчевище
Тумчевиште
— село —
41.8492° с. ш. 20.9419° и. д.
Тумчевище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина485 m
Население235 души (2002)
Пощенски код1237
МПС кодGV
Тумчевище в Общомедия

Тумчевище или Тумчевища (срещат се и формите Тунчевище/Тунчевища, на македонска литературна норма: Тумчевиште; на албански: Tumçevishti) е село в Северна Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра северно от град Гостивар и 2 километра от магистралния път Гостивар - Тетово в областта Горни Полог. Землището на селото е с много ливади, а животновъдството е доста развито. Село Тумчевище е от събран тип, групирано в две махали: горна и долна махала с около 400 жители и 80 къщи.

Дървена скулптура на „Свети Димитър" в двора на черквата

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Архангел Гавраил“

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти, според Ст. Роспонд от първоначално *Tomčevišta, а според Йордан Заимов от личното име Тумче, Тумчо от Тума/Тома.[1]

В началото на XIX век Тумчевище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумчевище има 310 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на Тумчевище са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Тумчевища е село в Галатска община в Горноположкия срез и има 22 къщи със 133 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 235 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тумчевище
  • Копров Тома, македоно-одрински опълченец, 21 годишен; 2-а рота на 9-а Велешка дружина; неизвестно - 5.VII 1913г. убит [9]
  • Кипрев Тома, македоно-одрински опълченец, 21 годишен; хлебар; 3-а рота на 9-а Велешка дружина; 20.IX.1912г. - неизвестно[10]
  • Новаков Исаил Петров, македоно-одрински опълченец,1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912г. - неизвестно[11]
  • Теофилов Манчо, македоно-одрински опълченец, 21 годишен; бозаджия; I отделение; 4-а рота на 9-а Велешка дружина; 8.X.1912г. - 10.VIII.1913г.[12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Архангел Гаврил" и кръстот построен през 2016 година
Църквата и възобновените конаци на заден план
Изглед към апсидата
Фреска на свети Архангел Гаврил

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 361.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.