Тумчевище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тумчевище
Тумчевиште
— село —
„Свети Димитър“.
„Свети Димитър“.
North Macedonia relief location map.jpg
41.8492° с. ш. 20.9419° и. д.
Тумчевище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 485 m
Население 235 души (2002)
МПС код GV

Тумчевище или Тумчевища (срещат се и формите Тунчевище/Тунчевища, на македонска литературна норма: Тумчевиште; на албански: Tumçevishti) е село в Северна Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра северно от град Гостивар в областта Горни Полог.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Архангел Гавраил“.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти, според Ст. Роспонд от първоначално *Tomčevišta, а според Йордан Заимов от личното име Тумче, Тумчо от Тума/Тома.[1]

В началото на XIX век Тумчевище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумчевище има 310 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на Тумчевище са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти.[4]

През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Тумчевища е село в Галатска община в Горноположкия срез и има 22 къщи със 133 жители българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 235 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тумчевище

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.


     Портал „Македония“         Портал „Македония