Митрови кърсти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митрови кръсти
Митрој Крсти
— село —
41.7372° с. ш. 20.8936° и. д.
Митрови кръсти
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина848 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Митрови кръсти в Общомедия

Митрови (Митрени, Митровски) кръсти (на македонска литературна норма: Митрој Крсти; на албански: Mitroji Kërsti) е село в Северна Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от град Гостивар в областта Горни Полог.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Митрови кръсти е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Митрени Кърсти има 90 жители българи християни.[1]

Всички жители на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Митро-Кърсте има 20 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Митрови Кърсти има 200 българи патриаршисти сърбомани.[3] По време на Балканската война в 1912 година 3 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение . През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Митрови кръсти е село в Долнобанишка община в Горноположкия срез и има 19 къщи със 118 жители българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Митрови кърсти
  • Спас (Спасе) Апостолов Джоков, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 8.X.1912 г. - неизвестно.
  • Сотир Джоков, македоно-одрински опълченец; 4-а рота и продоволствен обоз на 5-а Одринска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г.
  • Неофит Ефремов, македоно-одрински опълченец; 4-а рота на 5-а Одринска дружина; 2.X.1912 г. - 10.VIII.1913 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007