Фирмилиан Скопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фирмилиан
Фирмилијан
сръбски духовник

Роден
Починал
Фирмилиан в Общомедия

Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски (на сръбски: Фирмилијан[1]) е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриашески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1852 година в Шабац със светското име Димитрие Дражич (Димитрије Дражић). В 1869 година приема монашески сан. Първо завършва богословското училище на остров Халки, а след него и това в Атина. Администратор е на Вранската епархия след Руско-турската война (1877-1878), а след това е професор и ректор на Богословското висше училище в Белград. Става духовен наставник на сръбския крал Александър Обренович. Един от учредителите на Дружеството „Свети Сава“ и член на първата му управа от 1886 г.[3][4] След това е изпратен като глава на Чикагската епархия (1891-1895).

Писмо от посланика в Цариград Йеврем Груич до външния министър Гарашанин за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя, 5 юли 1885 г.
Сведение на митрополит Фирмилиан Скопски за къщите, признаващи ведомството му в епархията, 4 март 1902 г.

По онова време сръбската държава вече има неуспешен опит за назначаване на просръбски митрополит в Скопие в лицето на Теодосий Скопски, през първия мандат на Стоян Новакович като посланик в Цариград (1885-1892). През 1896 година сърбите решават да пробват отново. Така Фирмилиян е преместен от САЩ на разположение на Новакович, който е на втори дипломатически мандат в Цариград (1896-1900). Междувременно, след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Турция по време на Гръцко-турската война, сръбското правителство отправя искане до Високата порта Фирмилиан да бъде ръкоположен за скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати само като протосингел на гръцкия митрополит Амвросий в Скопие в 1897 година.[5] Там той е подпомаган в дейността си от сърбоманите Димитър Чуповски, Стефан Дедов и Петър Костич. Все пак, Стоян Новакович продължава активно да ходатайства пред руското посолство, Фирмилиан да бъде назначен за Скопски митрополит. Така след поредица от димпломатически совалки, султанът препоръчва през 1899 година патриархът да уволни Амвросий и на неговото място да постави сърбин. По този начин Фирмилиан измества гръцкия владика, което предизвиква обтягане на отношенията между Сърбия и Гърция и гръцки протест пред Високата порта. В резултат, новият Скопски митрополит все пак остава без султански берат.[6]

През 1902 година, след изпращането на Новакович за сръбски посланик в Петербург (1901-1905) и последвалото затопляне на двустранните отношения, белградското правителство издейства от Високата порта с руска помощ берат за назначаването му за сръбски митрополит на Скопската епархия.[7] Това е голям успех на сръбската пропаганда в Македония, като така фактически се постига разделяне на Македония на зони на влияние. Под натиск и след предложения за компенсации от страна на Русия[8] правителството на Стоян Данев през май 1902 година отстъпва по въпроса за Фирмилиан.[9] След издаването на фермана от Портата, Цариградската патриаршия му нарежда да отиде в Солун, за да бъде ръкоположен в епископски чин от тамошния гръцки митрополит Атанасий. Солунските гърци, обаче протестират срещу Фирмилиян и той е принуден да напусне града. Оттегля се в изолиран манастир до Дедеагач и там е ръкоположен на 15 юни 1902 година. В България се провеждат протести срещу назначението на Фирмилиан.[10] Димо Хаджидимов пише остра статия „Шумът около Фирмилияна”, в която се казва:

Нима сръбското правителство вярва, че един Фирмилиян ще може в 5 или 10 години да вдигне в страст сръбския национален дух у скопските българи?[11]

Фирмилиян в свой доклад от началото на 1903 година до министъра на външните работи Сима Лазич се оплаква, че на Богоявление българите извършили масов водосвет на Вардар в центъра на града и с това подчертали сръбското нищожество пред очите на сръбския митрополит. След Илинденско-Преображенското въстание в Македония пише до сръбското консулство в Скопие, че в Османската империя народностите вече са формирани и те са: мюсюлмани (ислямски миллет), гърци и българи, а сърби няма никъде, и макар че те са имали свое царство по тези земи, като че ли такова никога не е имало.[12] Фирмилиан Скопски умира в края на 1903 година в Белград,[13] като след преждевременната му смърт го наследяват сръбските митрополити Севастиан и Викентий.[14] Името Фирмилиан става нарицателно и обект на подигравки сред част от българската интелигенция[15].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mитрополит Фирмилијан Дражић, взето от http://forum.verujem.org на 06.09.2011 г.
  2. ДОКУМЕНТИ ЗА СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В МАКЕДОНИЯ-1, в: "Скопски и пловдивски митрополит Максим. Автобиография и спомени", С., 1993 г.
  3. Istorija Srpske pravoslavne crkve, Đoko M. Slijepčević, Štamp. "Iskre", 1966, str. 491.
  4. Друшто Свети Сава
  5. Петров, Петър, Темелски, Христо. Църква и църковен живот в Македония, МНИ, София, 2003 г.
  6. Vardarski zbornik, 2006, br. 5, str. 37-53, Diplomatska aktivnost Stojana Novakovića u vezi sa Starom Srbijom i Makedonijom 1901-1902. Vojvodić Mihailo.
  7. Stojančević, V. (1960) Društveno-političke prilike među Arbanasima u Kosovskom vilajetu na početku XX veka i arbanaški ošpor protiv turskih reformi 1902/1903. Istorijski časopis, XI, 188-190.
  8. Михайлов, Иван. Как се бранеше народа в Скопие
  9. Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201.
  10. в. „Свободен гражданин“, 04/04/1902, No. 19, стр.3.
  11. Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело, Изд. на Отечествения Фронт, София, 1985, стр.54.
  12. После Илинданског устанка у Македонији као српски скопски владика написао је српском конзулату у Скопљу, на 12 августа 1903 г. следеће: „У турској царевини све су народности подељене на: 1. Муслимане, 2. Грке и 3. Бугаре, а нема Срба нигде, и ако су ове земље Турци узели само од Срба, који су у њима живели и имали своју царевину, а данас … као да их никада није било!”
  13. Macedonija i maćedonci, Ivan Ivanić, Štampa Savića i komp, 1908, str. 485.
  14. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.
  15. Каназирски - Верин, Георги. София пред 50 години, София, 1947 г.
Амвросий скопски митрополит
(1902 – 1903)
Севастиан
     Портал „Македония“         Портал „Македония