Михайло Ристич (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михайло Ристич
Михаило Ристић
сръбски революционер

Роден
Починал
1916 г. (62 г.)
Подпис Signature of Dzervinac.jpg
Михайло Ристич в Общомедия

Михайло Ристич, известен като Уча и Джервинац (на сръбски: Михаило Ристић, Уча, Џервинац или Mihailo Ristić, Uča ili Džervinac), е сръбски офицер, участник в Майския преврат в 1903 година, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1854 година в град Свърлиг, Тимошко. Работи като учител, откъдето идва прякорът му Уча. Като офицер от запаса в 1885 година частва в Сръбско-българската война. В 1892 година постъпва на активна служба в армията. Участва в заговора за убийство на крал Александър Обренович. По време на майския преврат на 29 май (11 юни) 1903 г. Ристич извършва убийството на кралската двойка.

Като действащ капитан участва в сръбската четническа акция и от пролетта на 1906 година е шеф на Горския щаб на Източното Повардарие и като такъв до зимата на 1907 година командва четите от Прешевско, Кумановско, Кратовско и Кравопаланечко. Като шеф не постига големи успехи и не е обичан сред четниците заради приятелството си с Любомир Вулович, член на Изпълнителния комитет на Сръбска отбрана във Враня. Вулович и Джервинац по-късно са оттеглени за финансови злоупотреби и ликвидиране на непокорни четници.

Ристич взима участие в Балканските войни (1912-1913), но с редовната войска, а не в четническите отреди. Като подполковник участва в Първата световна война. В 1916 г. е ранен, заточен и умира в Бизерта, Тунис, като политически неблагонадежден. [1].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Д. С. Јеринић, Војводе из четничке акције у Старој Србији и Маћедонији 1903-1912, Добровољачки гласник, бр. 32. година 17, 2008, стр. 38-39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония