Сретен Вукосавлевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сретен Вукосавлевич
Сретен Вукосављевић
сръбски социолог
Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия
Научна дейност
Област Социология

Сретен (Срета) Вукосавлевич (на сръбски: Сретен Вукосављевић или Sreten Vukosavljević) е сръбски и югославски социолог и политик, дописен член на Югославската академия на науките и изкуството.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 5 март 1881 година в Приеполе. След завършване на началното училище, като добър ученик е насочен да продължи образованието си. Прогимназия учи в Плевля, Валево и Белград и завършва Учителска школа в Алексинац. От 1901 година работи като учител в селата от Тимошка Крайна, а в 1905 година е назначен за директор на начално училище в Приеполе. След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[1] През 1909 г. става училищен инспектор в Черна гора, а след това в 1911 година отива в Скопие, където попечител сръбските основни училища.

Той участва в Първата и Втората балканска война през 1912 и 1913 години, в които е командир на доброволците от Санджак. След края на войната, е назначен за срезки началник в Кавадарци. Участва и в Първата световна война (1914 – 1918). В 1919 година е назначен за главени комисар на аграрната реформа в Скопие. На изборите в 1920 година е избран за член на Народната скупщина на Кралството на сърби, хървати и словенци. Два пъти е бил държавен подсекретар.

През 1925 година, поради нарастващото несъгласие с политиката на режима, е пенсиониран на 44 години и се връща в Приеполе. Оттегля се от политическия живот и се посвещава изцяло на научен труд – социологията на селото. Своите възгледи и коментари на обществения живот публикува във вестниците „Санджак“, „Цариградски гласник“, „Вардар“, „Цетински вестник“ и „Политика“. Заради популярността, придобита от тези текстове, той става хоноруван преподавател в Юридическия факултет на Белградския университет.

По време на Втората световна война в 1943 година се присъединява към съпротивата, а през ноември същата година, става президент на Земското вече за национално освобождение на Санджак. Той е участник във Втората сесия на АВНОЮ, проведена в Яйце на 29 и 30 ноември 1943 г., когато е избран за член на председателството на АВНОЮ.

През юли 1944 година по предложение на председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия, маршал Тито, е включен в правителството на д-р Иван Субашич, като министър на храните и горите и рудите. Когато на 7 март 1945 г. е формирано Временното правителство на Демократична Федеративна Югославия, е назначен за министър на колонизацията.

След края на войната в 1945 година е избран за представител и член на Президиума на Народната скупщина на ФНРЮ и за член на Президиума на Народната скупщина на НР Сърбия.

По-късно той отново се оттегля от политическия живот и се отдава на научната работа. От 1948 г. до 1951. е професор в Юридическия факултет в Белград, а от 1951 г. като един от първите основатели на социологията в Сърбия и Югославия, е назначен за директор на Института за изследване на селото на Сръбската академия на науките и изкуствата. Той е член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата. Публикувал е много статии и дискусии по темата на селските социология.

По време на освободителната война, като партизанин, загива синът му Душан.

Умира на 9 август 1960 година.[2] година в Ровин и е погребан с държавни почести в Новото гробище в Белград.

Носител е на много отличия, включително Националния медал за освобождение, който му е връчен на 26 февруари 1945 година.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање "Српског клуба", 1908. с. 6.
  2. Биография на сайта на Матица сръбска, стр. 89 – 90.
  3. Енциклопедија Југославије (књига осма). „Југословенски лексикографски завод“, Загреб 1971. година.
  4. Лексикон Народноослободилачког рата и револуције у Југославији 1941-1945 (први том). „Народна књига“ Београд и „Партизанска књига“ Љубљана, 1980. година.
     Портал „Македония“         Портал „Македония