Живко Гвоздич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Живко Гвоздич
Живко Гвоздић
сръбски революционер
Роден

Живко Гвоздич (на сръбски: Живко Гвоздић) е сръбски революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда, действал в Македония от 1903 до 1908 година и полкови командир в Балканските (1912 - 1913) и Първата световна война (1914 - 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Живко Гвоздич е роден в косовския град Вучитрън, тогава в Османската империя.[1] Завършва Военното училище в Белград с чин сержант (поднаредник). Включва се в сръбската въоръжена пропаганда от самото ѝ създаване и е втори войвода на Глигор Соколов. В сръбски документи от 1906 и 1907 година е описван като способен и смел боец.[2] Участва в Балканските войни като командир на военна част.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Славић, Душан. Илустрована историја Балканског рата 1912—1913. Т. 2. Београд, 1913. с. 53. (на сръбски)
  2. Dedijer, Vladimir, Života Anić, Radovan Samardžić. Documents sur la politique extérieure du royaume de Serbie. Т. 2. Beograd, Srpska akademija nauka i umetnosti, 2008. с. 558. 7. 2. I 907 г., Изврш. Одбор, Но 1880/31. XII [1906] - Јавља да је упућен у Београд прековардар. четник поднаред. Живко Гвоздић и препоручује га као ваљаног и храброг четника. - 2. 1 907 - у акта пошто је поднар. Гвоздић упућен. (на сръбски)
  3. Trifunović, Ilija. Trnotivim stazama. Beograd, 1933. с. 97 - 98. (на сръбски)