Направо към съдържанието

Живко Гвоздич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Живко Гвоздич
Живко Гвоздић
сръбски революционер
Роден
Войводи на чети на сръбската пропаганда след Младотурската революция:
I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев;
II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Стефанов Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец;
III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов
IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович

Живко Гвоздич (на сръбски: Живко Гвоздић) е сръбски революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда, действал в Македония от 1903 до 1908 година и полкови командир в Балканските (1912 - 1913) и Първата световна война (1914 - 1918).

Живко Гвоздич е роден в косовския град Вучитрън, тогава в Османската империя.[1] Завършва Военното училище в Белград с чин сержант (поднаредник). Включва се в сръбската въоръжена пропаганда от самото ѝ създаване и е втори войвода на Глигор Соколов. В сръбски документи от 1906 и 1907 година е описван като способен и смел боец.[2] Участва в Балканските войни като командир на военна част.[3]

  1. Славић, Душан. Илустрована историја Балканског рата 1912—1913. Т. 2. Београд, 1913. с. 53. (на сръбски)
  2. Dedijer, Vladimir, Života Anić, Radovan Samardžić. Documents sur la politique extérieure du royaume de Serbie. Т. 2. Beograd, Srpska akademija nauka i umetnosti, 2008. с. 558. 7. 2. I 907 г., Изврш. Одбор, Но 1880/31. XII [1906] - Јавља да је упућен у Београд прековардар. четник поднаред. Живко Гвоздић и препоручује га као ваљаног и храброг четника. - 2. 1 907 - у акта пошто је поднар. Гвоздић упућен. (на сръбски)
  3. Trifunović, Ilija. Trnotivim stazama. Beograd, 1933. с. 97 - 98. (на сръбски)