Васил Йованов
| Васил Йованов Васа Јовановић | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1970 г.
|
| Религия | Сръбска православна църква |
| Политика | |
| Партия | Сръбска демократическа лига |
Васил (Василие, Васа) Йованов (Йованович), известен като Мачедонац (на сръбски: Васил, Василије, Васа Јовановић Маћедонац или Vasilije, Vasa Jovanović Maćedonac), е македонски сърбоманин, сръбски революционер и югославски политик, основател на Сръбската четническа организация в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1874 година в Скопие, Османската империя, в семейство от съседното село Кожле, което поради албанските злочинства в същата година потърсва убежище в града. По-късно семейството му се изселва в Белград, Сърбия. В Белград Васил завършва гимназия и право във Великата школа. Защитава докторат в Брюксел.[1] Става член на белградската масонска ложа „Побратимство“, в която се запознава с Лука Челович и Милорад Годжевац. Годжевац, който още от 1900 година е в контакт с македонски сърбомани и различни дейци на ВМОРО, го запознава с плана си да се основе сръбски четнически комитет. През 1902 година той, Годжевац, Челович, Живоин Рафаилович, Никола Спасич и Любомир Ковачевич създават Главен комитет на Четническата акция, ръководещ сръбската въоръжена пропаганда в Македония.[2] Към тях се присъединява и Йован Атанацкович и сръбският Централен революционен комитет е формиран през септември 1903 година, веднага след Илинденско-Преображенското въстание. Васил Йованович е секретар на първия Централен комитет.[3]
На работа в сръбския комитет остава до 1905 г. След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[4] Участва в Първата световна война и живее известно време във Франция. След войната е югославски делегат при основаването на Обществото на народите. Активно участва в политическия живот на Кралство Югославия, член на няколко правителства като министър на транспорта. Умира в Белград в 1970 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Симић, С. Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији 1903-1912, приредио Ј. Бајић, Београд 1998, 22.
- ↑ Писмо на Борис Сарафов до дейци на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.443-449.
- ↑ Симић, С. Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији 1903-1912, приредио Ј. Бајић, Београд 1998, 38-43.
- ↑ Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
